Погрешна любов

1

-Ирис, хайде! Време е да тръгваме. -провикна се татко от долния етаж.
-Слизам.
Вече бяхме събрали всичкия багаж и го бяхме натоварили в колата. Беше време да се разделя с дома. Да се разделя с всичко познато и обичано. Трябваше да започна живота си на ново. Нови хора, нов дом, ново училище, нов град.
Сбогом мил дом.

Качих се в колата и потеглихме към новия ни живот. През целия път с баща ми си говорехме за най-различни неща, както правехме всеки път на всяко пътуване. Обсъждахме и моята "обична" майка. Тя ни беше изоставила, когато бях на 10. Беше решила, че иска нов живот, свободна от всичко и всички. Искаше да живее по нейния начин. Но изборът ѝ не беше от правилните. Не защото няма право на това, а защото не беше с правилния човек. Дори не ни остави заради друг мъж, което щеше да бъде по-нормално от жената, с която избра да живее. Представете си как би повлияло това решение на 10 годишно момиче или на което и да е момиче. Все пак всеки има нужда от майка. Явно аз не бях го заслужила или просто тя не ме е обичала достатъчно, за да постъпи така. Разбирам за избледнелите ѝ чувства към татко, но към мен..та аз съм ѝ дъщеря. Всъщност вече нямам нужда от нея, но може би въпреки всичките ѝ викове, отправени към мен, щеше да бъде хубаво да си имам майка. Вместо това баща ми е всичко за мен. С него споделям всичко. Майка ми все още се опитва да си оправи отношенията с мен, но аз нямам такова желание. Тя нарани баща ми...не с това, че ни изостави, а с това, че ни навлече проблеми. Освен това когато обижда него, тя така наранява мен. Не го осъзнава, но пък затова сега аз не я зачитам като майка. Бихте казали, че нищо толкова непростимо не е направила, но коя нормална майка би душала детето си само защото е забравило да измие чиниите? Ако това го смятате за нормално, тогава аз съм луда. Както и да е.
Неусетно сме стигнали до къщата на баба. А вече и моят нов дом. Поне пътя е само 2 часа и ще мога да ходя сравнително често на гости на най-добрата ми приятелка.

Баба ни чакаше на пейката пред къщата. Усмихната, както винаги.
Когато слязох от колата тя започна да ме прегръща и да казва колко е щастлива, че ме вижда. Покани ни да влезем вътре. Цялата къща ухаеше на мусака. Баба знаеше, че обичам и затова беше решила да ме изненада. Помогнах да подредим масата и седнахме да вечеряме.

-Е , добре дошли. -приветства ни баба.

-Благодарим. -отговорихме с баща ми в един глас.