Погрешна любов

19

След около 5 минути зад ъгала вече се чуваха сирените на линейката. Взеха момчето с тях. Когато линейката тръгна, Итън веднага набра номера на дъщеря си. Може би тя нямаше да се заинтересува толкова, но той се чувстваше длъжен да ѝ съобщи.

*Гледна точка на Ирис*
Вер вече беше дошъл у нас. Направих кафе и излязохме на терасата, за да гледаме децата, тичащи по полянките. С Вер обичаме малчуганите стига да не са ни в къщата. За това сме на едно мнение. Интересно ми е какви родители ще бъдем след време.
Докато отпивах от кафето си, телефона ми извъня.
Погледнах с отегчение кой ме търси.
-Кажи, тате?
-Ирис! Май не трябваше да се опитвам да гоня досадника.
-Не успя ли?
-Оу успях...докарах му инфаркт. Когато му казах, че си с друг, той припадна. В момента линейката го отвежда в болницата.
-Моля?
-Да.
-Кажи ми, че се шегуваш.-въпреки, че не исках нищо общо с Дарвин, се молех баща ми да се шегува, колкото и нелепа да е тази шега.
-Знам, че се шегувам с какво ли не, но с човешкия живот шега не бива.
-Но какво точно стана?-заинтересувах се аз, докато Вер се чудеше за какво говоря.
-Ами опитах се да го изгоня по най-милия начин. Той отказваше да си тръгне и повтаряше как няма да се откаже от теб. Опитах се да не му казвам, че вече си с друг, но се принудих. Не знам дали припадна от новината или от това, че два дена не бе мръднал от прага ни, а баба ти влизаше през задния вход, понеже я беше страх какво би направил Дарвин. И това се случи.
-Ясно..-замълчах за малко. -Ще звънна на другите, за да им кажа.
-Добре.
Затворих телефона.
Отворих списъка с абонати и набрах Аманда.

-Да?-дъхът ѝ беше запъхтян, а гласът ѝ тих.
-Извинявай, че те прекъсвам с Винс, но Дарвин е припаднал и линейка го е закарала в болницата.
-Моля? -запъхтяният ѝ дъх се промени, а гласът ѝ звучеше уплашен. -Тръгваме веднага!
Преди да затвори телефона се чу как казва на Винс "обличай се бързо". Явно наистина бях прекъснала каквото там правеха, но живота на приятелят им е по-важен.
Сетих се, за брата на Дарвин, но нямах неговия номер. Надявам се Аманда или Винс да му се обадят.

Неусетно съм отнесла погледа си някъде напред в пространството. Бях завладяна от измъчващите ме мисли. Ами ако аз наистина съм виновна? Ако заради мен Дарвин е в болница? Но той не е трябвало да ме чака пред нас. Защо не се е прибрал два дена? Не може за толкова кратко време да ме е обикнал толкова. Невъзможно. Добре Ирис..успокой се. Сега си с момчето, с което винаги си искала да бъдеш. Другите ще се оправят без теб. Но това не прозвуча ли егоестично? Ирис престани!
Вер просто стоеше и ме гледаше, докато аз мислех за друг. Не по онзи начин, но все пак за друг, защото може би аз бях виновна.