Погрешна любов

35

Дълго очакваният момент настъпи. Най-после с Ивън бяхме тяло до тяло. Усещах допира му, който жадувах от толкова много време..

-Готова ли си? Сигурна ли си, че го искаш? - попита Ивън, гледайки ме в очите.

Срамежливо кимнах с глава и затворих очи, очаквайки следващото му действие. Не след дълго усетих как той се забива в мен бавно, но болезнено. Хванах с ръце чаршафите и ги стиснах здраво, опитвайки се да издържа силната болка. Захапах долната си устна, чакайки Ивън да успее да ме отвори. След последен мъчителен напън от негова страна, усетих как той изцяло навлезе в мен. Издадох стон от болката, причинена от пробиването на ципата.

-Готово.- каза Ивън, като излезе от мен и застана в седнало положение от лявата ми страна.

Аз се излегнах. Краката ми се разтрепириха. Опитах се да спра треперенето, но безуспешно.

-Нещо тече.- разтревожено казах, усещайки наистина нещо да тече от мен.

-Какво тече?- попита объркано Ивън.

-Не знам. Отивам да проверя. -изправих се, все още с треперещи крака и тръгнах към банята.

Отворих вратата на помещението и след това я затворих след себе си, заключвайки. Когато погледнах надолу, по крака ми се спускаше лека струйка кръв. Изкъпах се и след това подсуших тялото си. Някой започна да блъска по вратата. Отключих и натиснах дръжката надолу. Отворих вратата и пред мен стоеше ядосаното лице на Лена.

-Идиотко! Защо блъскаш вратите, тъкмо започнахме да се унасяме.- раздразнено повиши тон Лена.

-Съжалявам.- казах смеейки се.
Сетих се, че Лена все още не знаеше какво се случи преди малко.

-Идиотка. -повтори Лена.

-Стига вика. Можеш да ми кажеш честито. -при тези мои думи Лена направи неразбираща физиономия, което ме накара да се засмея.

-Отвори ли те?- прошепна Лена до ухото ми.

Аз само кимнах с усмивка на лицето и тя тръгна към стаята, в която бяхме с Ивън. Отвори вратата и тръгна към него.

-Не те е срам да ни будиш!- развика се Лена, посягайки на Ивън.
Той от негова страна започна да се смее и се опитваше да избяга от леките ѝ шамари.
Аз стоях до вратата и се смеех на "побоя" развиващ се пред мен.
Не след дълго Ивън просто седна на стола до масата и Лена го остави на мира. С нея излязохме на терасата да пушим, оставяйки Ивън да си слуша музика. Борис също дойде при нас. И разпита започна. Когато им разказах какво точно се е случило, Лена ми обясни, че е чула издаденият от мен стон и ми стана малко конфузно. Когато изпушихме цигарите си, влязохме по стаите. С Ивън си легнахме и заспахме.
****
Заля ме приятно чувство, каращо ме да потръпна. Усещах топлина, минаваща по задника ми. Тази топлина бе заменена със студена вълна, която ме накара да се сгуша на кълбо. Изведнъж усетих как силна ръка ме прегръща. Нечие друго тяло се притисна в моето. Без да отварям очи, се усмихнах, знаейки чие е тялото. Помислих си колко съм щастлива, че Ивън е до мен. В този момент можех отново да кажа колко го обичам. Мислите ми бяха прекъснати от дрезгавия му глас.