Погрешна любов

24

-Чакай, не си отивай, моля те!- паднах на колене и крещях
-Всичко свърши!
-Какво направих? Остани, моля те! Обичам те!-крещях и гледах как той се отдалечава.
-Не те обичам вече!-думите му заглъхваха със всяка изминала крачка, а сълзите ми мокриха блузата ми.
-Обичам те!-крещях.
-Аз тебе не!-думите му кънтяха в главата ми, докато той изчезваше в нищото.
-Вер!
*******
Събудих се цялата обляна в сълзи. Изправих се бързо, а сълзите все още се стичаха, като мокреха бузите ми. Дишах тежко.
-Хей, какво стана, защо плачеш?-попита Вер, като ме прегърна.
-Сънувах, че ме изоставяш и ми каза, че вече не ме обичаш. -отговорих и започнах да трия капчиците вода от лицето ми.
-Това няма да се случи.-опита се да ме успокои.
-Не може да си сигурен. Утре като си замина кой знае кога ще се върна. Ти едва ли ще ме чакаш, а още по-малко да дойдеш до Ситидеил, за да се видим.
-Аз няма да мога да дойда, прави си..няма да ме пуснат.-наведе глава.
-Значи аз ще мога да бия път всеки месец или през месец, но ти няма да можеш. И защо няма да те пуснат?
-Защото няма.
-Не искаш.-започнах да се ядосвам. Станах от леглото и запалих цигара.
-Мило успокой се. Ще те чакам.-дойде до мен и ме прегърна през кръста.
-Надявам се.
-Бъди спокойна.
-Добре.
Продължих да дърпам от цигарата. -Лена!-започнах да търся трескаво телефона си.
Когато го намерих и видях часа, се успокоих. Имах още час до срещата ни. Отключих телефона си и проверих дали е на линия във фейсбук. Явно е станала.
-След час имам среща с Лена. Вчера се скарахме и трябва да се видим, за да говорим.
-Добре. Аз ще се прибера тогава.-отвърна Вер.
-Хубаво.
Той ме целуна. Взе си телефона и ключовете от масата. Обу се и излезе.
-Звънни ми после като си готова.-каза, докато затварях вратата.
-Добре. -затворих вратата, влязох вътре и заключих.
Взех си една кърпа и влязох в банята. Вързах си косата на висок кок, за да не я намокря. Хвърлих си бърз душ, измих си зъбите. Увих хавлията около тялото си и излязох. Взех телефона си и набрах баща ми. След втория сигнал ми вдигна.
Баща ми: Много рано си станала.
Аз: Ти също.
Б: Ще нося баба ти на пазара.
Аз: Ясно.
Б: Утре се прибираш, нали знаеш?
Аз: Знам. Ще хвана най-късния автобус.
Б: Добре.
Аз: Тате..като дойдеш да ме вземеш искам да отидем до болницата, да видя Дарвин.
Б: Мм..добре. Какво става с Вер?
Аз: Заедно сме, но брата на Дарвин дойде и ме заплаши.
Б: Чакай!? Заплашил те е?
Аз: Да, но Вер беше у нас и го отпрати.
Б: Добре ли си?
Аз: Нищо ми няма. Просто искам да видя Дарвин и да знам, че все пак ще се оправи. А и искам да му кажа отново, че съм с друг.
Б: Щом смяташ, че е правилно.
Аз: Мерси, тати. Хайде ще се видим утре, че сега ще ходя да бягам с Лена.
Б: Добре. Айде.
Затворих телефона. Подсуших си тялото. Нахлузих си спортния клин и обялкох спортно бюстие. Имах още малко време. Набрах номера на Лена.
Аз: Готова ли си?
Лена: Тебе чакам.
Аз: Окей. Слизам.
Лена: Добре.
Не звучеше много ядосана. Това е добър знак. Обух маратонки и излязох.
Тя вече беше на синия покрив.
-Хей!-поздравих я.
-Хей. Защо ти се вързах на акъла да стана толкова рано и то да бягам?
-Защото трябва да си поговорим.
-Оф да.
Стигнахме на игрищата до комплекса. Влязохме във футболното игрище. Оставихме си нещата на пейката и започнахме да обикаляме игрището, за да се изясним.
Говорихме доста дълго и сигурно бяхме направили поне двайсет обиколки, вървейки. Накрая стигнахме до извода, че каквото и да става ще си останем най-добри приятелки. Постави ми условие да се извиня на всички, които съм убидила и вече да се държа по-мило с всички. Малко трудна задача, но за Лена бих направила всичко. Характерът ми е доста буен и това да бъда мила щеше да бъде интересен опит. Извиних ѝ се, че съм я игнорирала. Прегърнахме се и започнахме да бягаме. Приключихме с тренировката и отидохме на фитнеса, точно до игрището. Тя си почиваше докато аз се набирах, правих лицеви опори, кофички и се въртях по лостовете. Обичах да ходя на лостове, но откакто съм в Ситидеил нямам време.
Приключих с тренировката и с Лена тръгнахме по обратния път. Отидохме у тях, за да закусаме. Тя направи баница на тиган. Звучи странно, но е адски вкусно. Като баща си, Лена обичаше да експериментира с храната. Баницата на тиган беше един от успешните ѝ опити за нещо нестандартно и вкусно. Направихме си айрян и седнахме на масата. Когато се наядохме, измих чиниите и чашите.
-Сега какво ще правим?-попита Лена.
-Не знам. Попринцип трябва да звънна на Вер, но ако искаш дай да се разходим из квартала.
-Добре.
Тя се преоблече. Излязохме от апартамента ѝ и отидохме до у нас, за да се преоблека. Когато бях готова излязохме и тръгнахме към старото ни училище. Там се събираше компанията.
Не след дълго бяхме там и както и очаквах всички се бяха събрали. Извиних се на някои хора, които бях убидила или одрала. Обичах да дера, но Лена ми забрани и това. Имаше бира и едно момче наля и на нас.
Бях се загледала на някъде и мълчах, като отпих по малко от чашата с бира.
-Ехо! -едно от момчетата, което всъщност беше накъде на около 27,28 години, се обърна към мен.
-Да?-попитах.
-Защо си толкова мълчалива? Къде изчезна онова момиче бурното, което преди няколко дена щях да пребия, защото ми взе бирата и пи от нея без да пита?
-По-добре да мълчи, че само простотии прави!-обади се Лена.
-Виж хората ме харесват, когато не съм мила и кротка.-засмях се.
-С тебе си говорехме нещо.-каза строго Лена.
-Абе я спокойно!-намеси се момчето.
Аз замълчах и отпих поредна глътка от бирата.

***
Вече се стъмни. С Лена се върнахме в комплекса и звъннах на Вер. Той дойде. Стояхме до късно навън. Днес с Лена се разбрахме да спи у нас. Отидохме до у тях, за да си вземе нещата и тримата се качихме вкъщи.
Телефона на Вер звънна и той излезе на терасата.
Когато се върна вътре, беше не особенно щастлив.
-Трябва да се прибирам. Утре ще дойда рано. Ти кога ще си тръгваш утре?
-В 17.-отгооврих просто.
-Добре. Ще се видим утре в 9.
-Добре.- целунах го и той тръгна.
С Лена отидохме до близката пицария. Изчкахме да ни я направят. Взехме я и минахме през магазина за бира. Качихме се в къщи. Усилихме музиката на тонколоните. По едно време се звънна на вратата. Часа беше 23:30.
Лена се скри зад вратата на хола, а аз отидох да видя кой звъни.
Пред мен стоеше една средна на ръст жена, която беше ядосана.
-Мога ли да попитам какво става тук? Знаете ли колко е часа? Аз имам малко дете и от вас то не може да спи.-сопна се жената и това ме ядоса.
-Аз какво да направя? Утре си тръгвам и ще можете да си спите спокойно. Айде лека нощ!-затворих вратата и чух как тя казва, че се надява да не се повтори.
Добре, че беше съседката, а не отново Фабиен.
С Лена решихме да не си създаваме повече проблеми и пуснахме музиката, колкото да я чуваме само ние. Стояхме будни още няколко часа и след това заспахме.