Погрешна любов

10

С Дарвин тръгнахме към парка. Седнахме на първата свободна пейка.
След няколко минути тишина, той реши да проговори.
-Защо трябва да ходиш?-сложи ръката си на рамото ми и направи тъжна физиономия.
-Защото израстнах там. Там са всичките ми приятели, колкото и малко да са. Там е най-добрата ми приятелка. Там е моят дом. Ако изборът беше мой..сега изобщо нямаше да съм тук.
-И нямаше да се познаваме.-той се натъжи още. В очите му имаше трепет на щастие, че все пак сме се срещнали.
-Това е единственото хубаво от тук. -той ме целуна.
-Обещай ми, че няма да се забавиш повече от тези 4 дни. И ми обещай, че няма да погледнеш друг. Ще отида до там и ще му начупя муцуната.-той сви леко юмрук.
-Хей, хей! Спокойно. Обещавам ти!-той ме целуна и отпусна юмрука си.
-Трябва да тръгваме, за да си оправя багажа. Ако искаш ела у нас.-казах аз.
-Естествено, че идвам. Остават ми няколко часа с теб, а няма да те има 4 дена. Как ще живея?
-Както и преди да се срещнем. -засмях се силно, а той се усмихна.
-Тръгваме? -попита и аз кимнах. Станахме от пейката. Хвана ме за ръката и се запътихме към вкъщи.
Когато стигнахме, баща ми тъкмо излизаше.
-Отивам на интервю за работа.
-Добре, късмет пати! -целунах го по бузата, а той мен по челото. Като малка, когато заспивах и когато излизах, това беше нашето "лека нощ" и нашето "чао, до скоро".
Влязохме в къщата и се качихме в моята стая. Започнах да ровя из гардероба си. Хвърлях дрехи на леглото като повтарях "Това да" и "Това не". Дарвин само ме наблюдаваше. По едно време докато търсех още подходящи дрехи, той дойде иззад мен и ме прегърна през кръста. Целуна ме по бузата. След това ме обърна към него и започнахме да се целуваме по-страстно от всякога. Ръцете му бяха на дупето ми и той го мачкаше ту силно, ту леко. Хапех го за устните и езика, което го караше всеки път да стиска задника ми все по-силно. Целуваше ме по врата, захапваше от време на време. По едно време ръката му се премести върху корема ми, като слизаше все по-надолу и по-надолу.
-Спри! -казах аз.
-Защо? -отдръпна се от мен.
-Защото така казах!
-Няма никой у вас, а си толкова хубава.
-Само за това ли си с мен. Чакаше да няма никой у нас и да се възползваш?!-ядосах се. Знаех си, че момчетата са такива.
-Не е възползване, щом и на теб ще ти хареса.-това беше нагло и ме накара да се ядосам още повече.
-Ти си като всички! Всички чакате удобен момент просто да си го вкарате някъде. Не ви интересува дали момичето иска или не. Просто дебнете подходящ момент, а после бягате.
-Аз не съм такъв. Просто си помислих, че искаш.
-Девствена съм, а ти си мислиш, че искам ей тей от нищото да се наеба с теб. Напусни дома ми! Веднага! -изкрещях.
-Девствена ли си?-попита с очудване. Кое му е толкова странното?
-Ти не чу ли? Казах напусни!
-Няма! Извинявай, не знаех.
-Не си питал. И защо да питаш? Ти просто търсиш на коя да го вкараш. Не си достатъчно начесан. Твърде нетърпелив си. Ако държеше на мен, сега нямаше да се караме. Та ние ходим от вчера и ти вече очакваш да ти пусна? Не си познал! Изчезни!-отново изкрещях.
-Съжалявам, не исках да те обидя или нараня..-той сведе глава.
-Е, направи го! -отворих вратата на стаята си. -Знаеш пътя!-казах без да го поглеждам.
Той ме погледна виновно и излезе. Отидох до прозореца си, за да се уверя, че си е тръгнал. Видях го как излиза. Тръшнах се на леглото, обсибано с дрехи и се разплаках. Защо момчетата трябва да са такива. Ето защо не съм се занимавала с тях преди. Само нараняват. За момент си помислих, че Дарвин е различен. Грешала съм. Кой искрен човек ще постъпи така? Знаех си, че е твърде добър, за да е честен пък камоли да ме обича истински. Няма такъв глупак. Ще му покажа аз. Само да се върна утре в моя град. Ще види на какво е способна новата Ирис. От днес вече няма да съм свенливото момиче, което бях. От днес ще съм гадната кучка, която криех до сега, за да не нараня любимите си хора. От днес може да ме наричате "Дъщерята на дявола".