Погрешна любов

7

Целуна ме. Чакай какво?

След това действие на Дарвин аз го пуснах и слязах от дансинга. Отидох на сепарето, взех си чантата и тръгнах към изхода. Излязах от дискотеката. Не след дълго свих в някаква уличка и видях пейка. Реших да седна на нея и да запаля цигара. Трябваше да осмисля това, което се случи. Окей...държеше се мило, изпращаше ме до у нас, следеше ме, но си мислех, че е само това. Не мислех, че ме харесва. Нямала съм гадже и си нямам и на представа как се държи момче, когато харесва момиче. Ами ако иска само да ме използва и за това се държи мило? Какво щях да правя сега? Как ще го погледна? Сигурно се е почувствал неудобно..
Мислите ми бяха прекъснати от позвъняване на телефона ми.

-Ирис! Къде избяга подяволите? Какво стана? -беше Аманда. Звучеше притеснена.
-Аз...аз..-думите ми всякаш се изпариха и не знаех какво да кажа.
-Какво ти? Къде си?-продължаваше да задава въпроси.
-На една пейка.
-Момиче! Само една пейка ли има в този град?
-Ще ти кажа къде съм, но ела сама! -натъртих на последната си дума. Не исках да виждам Дарвин. Какво щях да му кажа?
"Извинявай скъпи, нямала съм гадже, девствена съм, не съм се целувала преди. Не, че не те харесвам, но не знам как да се държа с момче." Глупости...няма как да му кажа това.
-Ирис, Ириииис! Не ме ли чуваш? Къде си!!?? -Аманда викаше, явно не съм я чула, докато обмислях какво бих казала на Дарвин.
-От входа на дискотеката вървиш на право по главната улица, след това втората пресечка в дясно. В началото на пресечката има един голям син камион. Вървиш до края на тази улуца и ще ме видиш.
-Добре. -тя затвори.
Запалих още една цигара и отново потънах в мислите си.
Дарвин е сладък, но в днешно време много момчета търсят само забавление. Предишната му е била курва. От къде да знам дали и мен не ме мисли за такава. Може би пък иска нещо сериозно с мен, но няма как да съм сигурна. Може би и не искам да разбирам.
По едно време от края на уличката видях да приближава някакво момче. Това беше Дарвин. Ще убия Аманда. Не искам да говоря с него. Не искам и да го виждам. Защо той е дошъл.
Станах от пейката и тръгнах в обратната посока. Той ме догони и ме хвана за лакътя. Обърна ме към него.
-Защо избяга? -попита задъхан.
-А ти защо ме целуна?
-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос.
-А ти не ме целувай просто така, когато ти скимне!- повиших малко тон.
-Изивнявай, не трябваше да те целувам без да съм сигурен дали искаш. Съжалявам, но просто не издържам. Ти си прекрасна. И тези меки устни просто ме карат да откачам. А очите ти..в тях потъвам и не знам къде се намирам. Когато те прегърна..не искам никога да те пускам. Когато видях брат ми, държащ те през кръста, ми се искаше да му счупя ръцете. Съжалявам! Ако искаш повече никога няма да ти говоря, да те прегръщам, да ти се усмихвам, да те следя. Ако искаш дори и няма да седим на един чин в училище. Ако искаш даже ще напусна и класа.-от очите му вече капеха малки бистри сълзици. В този момент разбрах, че той е искрен. Може да съм нямала момче до себе си, но в този момент исках Дарвин да е момчето, до което ще се събуждам. До което ще заспивам. Момчето, което ще сънувам. Момчето, което ще се грижи за мен и аз за него.

В този миг го целунах. Той ме прегърна силно и отвърна на целувката ми страстно, жадно. Останахме без дъх. Отделихме се, а в очите му вече имаше сълзи от радост, а усмивката грееше на лицето му.
-Но какво? -попита ме с объркване, като не скриваше усмивката си.
-Ами не знам...така ми дойде от вътре. -засмях се леко и наведох глава.
-Ох, милата ми.. Ще бъдеш ли моето момиче?
Забавих малко отговора си, като направих мислеща физиономия. Това ми действие го накара да настръхне, чакайки отговор, който не знаеше дали ще му хареса или не.
-Да! -отговорих, след като реших, че чака достатъчно дълго.
От радост ме вдигна на предно конче и ме целуна.
Когато ме пусна реших да си върна на Аманда за това, че прати него. Не, че сега не съм щастлива, но малко ще се посмея.
-Искам да ми помогнеш с нещо.
-Разбира се. С какво?
-Сега като отидем при другите ще влезеш пръв, а аз ще вляза след теб разплакана. Аманда ще се разтревожи защо плача, а ти ще я дръпнеш на страни за да ѝ обясниш. Останалата част от плана ще ти кажа по пътя. С мен ли си?
-С теб съм! -каза той и тръгнахме към дискотеката.
Когато пристигнахме, задействахме плана. До тук добре.. Аманда ме видя разплакана и веднага ме попита какво се е случило. Дано и останалата част от плана да не се обърка.
-Той ме удари, защото не исках да го целуна отново. -разплаках се пред Аманда.
-Моля?! -тя му цапардоса един през лицето. После ще трябва да му се извиня😂😂.
-Ще ти обесня! Ела с мен в тоалетната, че там не е толкова шумно. -Аманда кимна и тръгнаха. Аз ги проследих без да ме видят.

Когато отидоха, Дарвин започна да й обеснява. Не чувах какво казва, но беше важно да не ме видят.
По едно време той тръгна да се приближава към нея. Хвана я за задника и я целуна...