Погрешна любов

38

С Лена се прибрахме в апартамента. Започнах тихо да си оправям багажа, без да й обръщам внимание. Тя си дрънкаше някакви работи, но не ми беше до разговори. Когато опаковах всичко, затворих куфара и влязох в стаята при Лена. Тя ме погледна и запали цигарата си. Аз направих същото и отключих телефона си. Влязох в галерията и изтрих всички спомени с Ивън. Трябваше да продължа напред, но как? Мисля, че това беше една крачка към миже би неуспешните ми опити за забрава. Как се забравя любов за ден? Невъзможно.

-Ще те изпратя до автогарата. -каза тихо Лена.

-Добре. -отговорих вяло и оставих телефона си.

След половин час, прекаран в тишина, станах от леглото си.

-Трябва да тръгваме.

-Добре. -отговори Лена.

Взех куфара и заключих вратата на апартамента.

След 20 минути в раздрънкания градски автобус, пристигнахме на автогарата. Купих си билет и зачаках да дойде автобуса ми. Прегърнах Лена.

-Обещай ми, че няма да плачеш и няма да мислиш за него.

-Нищо не мога да обещая. -освободих я от прегръдката си и влязох в автобусчето.
Намерих своето място и се настаних.
Извадих слушалките от чантата си и отворих плейлиста с любими песни.
Не след дълго превозът ми тръгна.
Положих глава на прозореца и затворих очи за момент. Когато ги отворих, по лицето ми се стичаха сълзи. Опитах се да се скрия от погледа на хората и тихо избърсвах сълзите си.
По едно време телефона ми светна, известявайки, че имам съобщение.
Беше от момче, което не харесвах особенно, но все пак му отговорих.
Заприказвахме се и не осъзнах как се съгласих на среща с него.
Да ви разкажа малко повече за него..Ами всъщност го познавам от както съм се родила, но никога не сме били в добри отношения. От време на време излизахме в една и съща компания, но бързо си тръгвах, поради дразнещото му поведение. Казвам нещо, а идиота ми отговаря троснато,  дори да не искам мнението му. Живее близо до къщата на баба, но не се засичахме често. И това ме устройваше, защото не го понасях особенно.
Та така де. Вечерта ще пием по бира с компанията. Поне няма да съм само с него.
Питате как така го мразя и се съгласявам да излезем...ами не знам. Нещо ме подтикна да го направя.
След 2 часа вече бях пред къщата на баба. Тя ме посрещна с топла усмивка. Разнеслият се аромат на любимият ми чай, ме накара да се усмихна.