Погрешна любов

4

След като се посмяха всички, излязохме от двора на училището. След няколко минути вървене стигнахме до някакво кафене. Имаше голяма табела с надпис "Gossip". Дарвин отвори вратата и ми даде знак да мина. След мен влязаха и другите. Настанихме се на една от свободните маси и не след дълго дойде сервитьорката. Нисичка, на не повече от 25 години. С дълга кестенява коса, вързана на опашка и кафеви очи.

-Какво ще желаете? - попита момичето, видимо леко ядосано.

-За мен дълго кафе с 7 захарчета. -всички се втренчиха в мен. - Какво? Аз пия захар с кафе. - другите се засмяха и на свой ред поръчаха.

След около 5 минути поръчките ни бяха донесени.

-Е, Ирис. Харесва ли ти тук? -попита Аманда.
-Ами да. Много е спокойно тук.
-Имаш ли си гадже? -при този въпрос на Винс лицето на Дарвин придоби очакващ моят отговор вид.
-Ами не.
-Супер! И Дарвин няма. Последната му беше някаква курва и му изневери. -Винс явно беше доволен от отговора ми и се опита да ме сватоса.
-Идиот!-добави Дарвин.

След дълги разговори за мен и още няколко опита на Винс да ме сватоса с Дарвин, погледнах часа на телефона си. Бяхме пропуснали учебния ден. Това ми е за първи път. В старото ми даскало бях отличничка, не закъснявах и не пропусках час. Бях свикнала да бъда любимката на всички учители и затова бях аутсайдер. Всъщност деня беше много хубав и не съжалявам, че пропуснах часовете, но се надявам това да не се повтаря.

-Трябва да тръгвам. Учебният ден е свършил и баща ми ще се чуди къде съм отишла.
-Дарвин изпрати момичето! -Винс потърка мазно ръце.
-Няма нужда да ми даваш съвети, идиот!-Дарвин беше раздразнен от коментара на Винс.
-Мога и сама да се прибера!
-Дума да не става. Сега си част от нашата компания, а тук не се изоставяме. -скастри ме Аманда.
-Добре. -не ме оставиха да противореча.

Прегърнах Аманда и казах "чао" на Винс. С Дарвин излязахме от заведението и тръгнахме към нас.

Когато стигнахме, той беше сложил ръце в джобовете си.

-Е, чао.
-Ирис, за мен няма ли прегръдка за чао?
-Оф, какво да те правя. -прегърнах го.
Той ме притисна към себе си и усетих аромата му. Ухаеше на..нещо познато. Нещо толкова хубаво. Нещо, което и друг път съм помирисвала. Лавандула. Момче да ухае на лавандула? Странно. Но този аромат ме кара да се успокоявам. Стоели сме прегърнати сигурно 5 минути, когато се отърсих от приятния аромат и се отдръпнах от него.
-Чао, до утре! -обърнах се и влязах в къщата.
Когато затворих вратата се свлякох на земята и си спомних за аромата на Дарвин.
Мислите ми бяха прекъснати от фигурата на баща ми, идваща към мен.
-Как мина първия учебен ден? -попита с радост в гласа.
-Ами...не знам.
-Защо? Какво се е случило. Пак ли някой те е нагрубил?
-Не, тате. Спокойно. Просто го пропуснах.
-Пропуснала си го? Заспала си на чина? Толкова скучно ли ти беше?
-Тате не! Влязах в първия час и ме изгониха, защото с новата ми приятелка се разсмяхме. И после с Дарвин..
-Дарвин!? Момчето, което все те изпраща?
-Да. С него, Аманда и гаджето и отидохме на кафе.
-Ирис, радвам се, че имаш нови приятели, но момичето ми е избягало от училище!? Това ти ли си?
-Да, няма да се повтори. -наведох глава.
-Спокойно бе, шегувам се. Разбира се, че можеш да пропускаш някой скучен час, но да не е всеки ден.
-Мерси тате. -двамата се засмяхме.
-Кога ще ме запознаеш с момчето?
-Не ходим, защо да те запознавам?
-Защо пък не, ами ако ми е бъдещ зет, трябва да го посплаша малко. Ако се уплаши, значи не става.
-Ще видим. Някой път може да ви запозная.
-Ще чакам, а и баба ти е на пазар и ще се върне чак довечера. -баба работи на пазара. Произвежда разни зеленчуци и плодове и след това ги продава. Пенсията й не стига, а и сама жена няма какво да прави цял ден в една къща. Радвам се, че е намерила вариант да си запълва времето.
-Аз ще направя кафе. Цигари имаш ли?
-Трябва да си купя.
-Добре, отиди до магазина и вземи и на мен. Купи и захар, че няма.
-Добре тате. След малко се връщам.
Обух се и излязах от къщата.