Погрешна любов

11

Лежах на леглото си и гледах тавана. Гримът ми отдавна се бе разтекъл по бузите ми, а аз не си давах зор да го трия. Нямаше и смисъл. Гледах към тавана и бях потънала в мислите си. Как можеше да е такъв. Защо точно на мен. Защо първото момче, с което си позволих да бъда, трябваше да ме нарани така. Добре направих, че му казах да си върви. Не искам такива хора около мен. Дори вече няма да се събирам с тяхната компания. Може от време на време да излизам с Аманда, но само с нея. А в училище ще си намеря ново място за сядане. Я чакай.. Като казах училище...Дарвин не спомена ли още при запознанството ни, че скоро ще става на 20?? Така беше. Но какво тогава прави в моя клас? И защо подяволите е там? Тези въпроси ме човъркаха от вътре. Никога нямаше да узная отговорите. И по-добре може би. Ако не го видя повече супер. Малко трудно ще стане, като живее през къща от моята, но ще го избягвам някак.
Мислите ми бяха прекъснати от получено съобщение. Раздразнено взех телефона си, за да видя от кого е съобщението. Може би малко се надявах да е от Дарвин, но когато видях името на човека, изпратил съобщението, аз се шокирах.
Това беше той. Не Дарвин. А той! Първата ми любов. Първото момче, което беше завладяло мислите ми. Макар и да беше така наречената ми детска любов, тази ми любов към него продължи 8 години. Бях решила, че вече не го харесвам, но когато видях, че ми е писал..нещо в мен потрепери. Нали знаете онези пеперуди в стомаха. Е, сега те хвърчаха из мен, готови да ме разкъсат и да излетят. Сърцето ми биеше толкова бързо..никога не се бях чувствала така. Мислех, че го бях преодоляла..че дори бях забравила за него. Но не..всичко се е оказало лъжа. Аз още имах чувства към него. В главата ми връхлетяха всички спомени с него. Бяхме в един клас. Сядахме заедно. Още щом го видях, знаех че някой ден ще бъда с него. Помагах му с домашните и му подсказвах на тестове. В час, когато го мързеше да пише урока, диктуван от учителката, аз писах и в моята и в неговата тетрадка. Това беше добре за него, защото почерга му беше толкова неразчетлив, че дори госпожите се чудеха как да го разчетат. За всичките години, в които сядах до него, се бях научила да разчитам нестандартния му почерг. Бях му откраднала една много мъничка отвертка, която беше част от онези малки скейтбордчета, с които той си играеше.
Съвсем забравих, че трябва да му отговоря..
Отворих чата.
Вер: Хей, как си?
Аз: Добре, ти?
В: Супер. Какво правиш?
А: Стягам си багажа.
В: За къде?
А: Идвам си.
В: О, вярно, че ти се бе преместила.
А: Мда. Ще бъда за няколко дена там.
В: Искаш ли да се видим?
А:Окей, ще ти пиша.
В: Ще чакам
Това е той👇