Погрешна любов

33

Изминаха се няколко месеца. С Ивън си бяхме писали в началото, но вече това нещо го нямаше. Лена и Борис се събраха, благодарение на мен. Всичко между тях върви много добре за сега. Той се държи невероятно с нея. Угажда ѝ за всичко, грижи се за нея, пази си я и най-важното..обича я истински. Колкото до мен. Примирих се, че с Ивън едва ли ще се получи. Освен това разстоянието, което ни дели си е доста голямо. Все още се надявам да го видя, но не сме се чувалу от толкова много време, че той едва ли се сеща за мен.
**
Събудих се от досадната аларма. Разтърках сънено очите си и отвих топлата завивка. Станах от леглото и се затътрих към банята, за да измия зъбите и лицето си. Когато бях готова се върнах в стаята си и седнах на леглото, обмисляйки защо изобщо е измислено училището. Започнах да се чудя какво ще обличам днес и отидох до гардероба. Отворих крилете му и започнах да размествам купчината дрехи, правейки я още по-голяма бъркотия. Накрая намерих нужното. Обух си накъсаните дънки и бяла блуза, до пъпа. Наметнах си коженото яке и си обух кецовете с платформа. Седнах пред огледалото, за да се гримирам. Трябваше да закрия образувалите си кръгове под очите ми. Сложих малко фон дю тен, спирала и молив за очи. Когато бях готова, си взех чантата и телефона и заслизах по стълбите към долния етаж. Нямаше никой и за това направо си излязох.
Стигнах пред така познатата сграда и отидох на тротоара на пушачите. Запалих сутрешната си цигара и гледах как префърцунено слизат групичка момичета от таксито, което ги бе довело.
Изсмях се в мислите си и продължих да се озъртам за някое познато лице. Може би на някой от моя клас.
Не дойде никой познат и когато хвърлих изгорялата цигара, се запътих към вътрешността на училището.
Минаха първите два часа, в които се наспах. Взех телефона си и тръгнах към изхода на сградата, за да пуша. Докато вървях си цъках покер в един сайт и Ивън бе седнал срещу мен. Накрая на междучасието го разорих и спрях играта. Качих се отново в моята стая за следващия час. Получих съобщение и реших да видя от кого е.
-Брех, добра си.
-Мерси. И ти не си зле.
-Как си?
-Ами добре. Ти?
-Тъжен.
-Защо?
-Защото ме би на покер
-Съжалявам, не съм виновна :D
И така със Ивън си писахме до края на часовете, а аз не обръщах внимание на никой и нищо.

Вече започнах да се онасям и пожелах Лека нощ на Ивън и оставих телефона си. Не след дълго телефона ми иззвъня.
И: Няма да спиш
Аз:Но на мен ми се спи
И: Аз казах не
Аз: А аз защо трябва да те слушам?
И: Защото ако не ме слушаш ще бъде лошо за теб
Аз: Но аз обичам лошото
И: Мм..тогава всичко е на твой риск
Аз:  Добре.
И: И сега за какво ще си говорим?
Аз: Аа ти си говори ако искаш, ама аз ще спя.
И: Няма да спиш. Поне не без мен.
Аз: Съжалявам ама това няма как да се случи точно сега.
И: Няма пък да спиш.
Този спор продължи още половин час, докато Ивън не се съжали над мен.
Чувствата ми към него отново се разбонтуваха. Трепета, когато си помисля за него се осилва и пеперудите в мен започват да се блъскат, искайки да разкъсат тялото ми.
**
Дните си минаваха и вече бе настъпило лятото. С Ивън поддържахме връзка. Държеше се мило и ме караше да се чувствам специална. Какво клише. И както винаги всичко хубаво има лоша страна. Ивън не искаше връзка с мен. Аз бях готова да му се оттдам. Та аз вече му принадлежах, дори и все още да не бяхме сляли телата си. Душата и сърцето ми бяха негови. В мислите ми бе само той. В сънищата ми се развиваха сцени, изпълнени с него. Съзнанието и тялото ми го желаеха. Всичко в мен крещеше името му. Жадувах допира му. Устните му. Исках отново да видя сините му очи. Исках го..исках го в мен. Исках да ме докосва и да не спира. Исках ръцете му да изучават тялото ми. През изминалите месеци сме си говорили на тази тема и вече бях свикнала с мисълта, че няма да съм само неговото момиче, а поредната в леглото. Всякаш принципите ми с него изчезваха в някоя черна дупка. Бях готова на всичко за него. От друга страна той искаше от мен да съм просто приятелка с един плюс. Но нищо повече. Той не искаше да е онова момче, до което ще заспивам и ще се будя. Не искаше да е онзи, който ще мисли за мен денонощно и дали съм добре. Не искаше да е онзи, който ще ми подари цвете за някоя годишнина. Разстоянието го оправдаше. Свикнах с мисълта, че ще съм куклата му на конци. Свикнах, че ще е мой само в мислите и сънищата ми и някоя вечер у нас или у тях. До толкова исках да съм негова, че "неговата курва" не ми звучеше като обида, а като нещо обичайно и до болка желано.