Погрешна любов

15

С Лена отидохме в комплекса. Там ни чакаше едно момче. Малко по-восок от мен, набит, с тъмна коса и кафеви очи. На времето той харесваше Лена, но сега са само приятели. Отдавна ѝ мрънках, че искам да го видя. Все пак той ми оставаше още един спомен от тренировките по карате. Нямах нищо повече към него, само приятелски чувства. Говорехме си за каратето и по други маловажни теми. Всъщност аз повече си мислех кога ще се върне Вер. Вече се стъмваше.
-Еми аз ще тръгвам. Беше ми приятно да се видим!-каза Крис и ни прегърна за чао.
-И на мен.-казах аз.
Мимчето се обърна и си тръгна. С Лена отидохме на нашето любимо място от целия комплекс. Наричахме го "синия покрив". Там имаше някакви деца. Запознахме се с тях. Сред тях имаше едно момче, което направи малко по-голямо впечатление на мен и Лена. Беше висок, с леко светла коса и кафеви очи. Името му беше Алекс. На години бе много по-малък от мен и Лена, но това не си личеше от височината му. Беше сладък. С Лена започнаха да си говорят. Тя бе решила да го нарича "Хубав", а той нея "Секси". Момчето наистина беше хубаво. Не знам дали Лена наистина имаше някакви симпатии към него, но когато той започна да обръща внимание и на мен, на нея ѝ стана гадно. Ядоса се, както правеше обикновенно. Хубавото на Лена е, че когато се ядоса, стига да си поговорите достатъчно дълго, тя прощава. С нея сме имали много сериозни разправии. Като се замисля...за всичките ни караници бях виновна аз. Както и да е. Стояхме на синия покрив и правехме най-различни неща. Говорехме си, танцувахме, пеехме, играхме на шише...Неусетно часа беше станал 21:30 и Вер ми звънна.
Вер: Къде си?
Аз: В комплекса.
Вер: Аз тръгвам от тук. Когато наближа, ще ти звънна да дойдеш на спирката.
Аз: Добре.
Затворихме.
-Идва ли?-попита Лена.
-Да, сега тръгва от центъра.
-Добре. Да знаеш, че след половин час се прибирам. Днес предполагам, че няма да спиш у нас?
-Ми май така се получава.
-Добре тогава сега ела до у нас. Ще ти дам да ми направиш проекта по география.
-Имам ли избор?-засмях се.
-Не.-каза Лена и също се засмя.
Отидохме до у тях. Кучето ѝ отново ме посрещна, като ми се нахвърли. Майка ѝ и баща ѝ вече бяха у тях и правеха вечеря.
-Ирис ще спи в тях днес. -съобщи Лена, докато търсеше моливника си и голям картон, на който да рисувам.
-А поне ще вечеря ли с нас? Или пак е на диета?-засмя се баща ѝ.
Когато ходех у тях на вечеря, той винаги ме разамиваше. С този човек съм се смяла толкова много, че не знам друг да ме е разсмивал така.
-Ще остана. -не можех да им откажа. Вер щеше да почака.
Отидох в кухнята и извадих подложките за масата. Взех вилици и чаши. Подредих масата. Техният дом беше като мой. Знаех всичко къде седи. На всяка вечеря с Лена оправяхме масата заедно или само аз, докато тя прави нещо друго. Сервирах порциите. Баща ѝ беше сготвил лазаня. Седнахме на масата и Рони се настани до майката на Лена. Подскачаше радостно, като очакваше някоя хапка да падне при него. Обиколи ни всички, но получи малко лазаня само от Ева (майката на Лена). Баща ѝ наля в чашите ни бира. Изядох малко повече от половината от порцията си.
-Надявам се си се наяла. -каза баща ѝ и взе чинията ми при него. Не беше останало много, но не беше и достатъчно малко, че да заслужава да отиде в коша. Аз се засмях на действието на баща ѝ.
-Ама тя хубаво е на диета, ама после баща ѝ какво ще каже като тя му се оплаче, че не сме я нахранили?-пошегува се Ева и всички се засмяхме.
Всички вечери в дома на Лена минаваха по един и същи начин. Първо вечеряме, смеем се на изцепките на баща ѝ и след това танцуваме и пеем. Вече бяхме минали първите два етапа и беше време за последния. С Лена станахме и пуснахме песен, на която все още помнехме танца. Приключихме с репертоара и Вер ми звънна.
Аз благодарих на семейството на Лена за прекрасната вечеря, взех големия картон и моливника и излязох. Отидох до у нас, за да ги оставя и св запътих към спирката.
Изчаках го там. Той слезе от автобуса.
-Сега на къде?-попита той.
-Ами ако искаш у нас, че и без това е малко хладно.
-Добре. -каза той и тръгнахме.