Погрешна любов

29

Телефонът ми иззвъня. Отворих очи. Извадих телефона от задния си джоб и погледнах светещия екран.
Вдигнах.
Аз: Кажи, тате?
Татко: Кога ще се прибираш?
Аз: Не знам, защо?
Татко: За да знам дали да те чакам или да си лягам.
Аз: Лягай си.
Татко: Добре.
Затворих телефона и отново положих глава на гърдите на Майк.
-Недей заспива отново.-каза той с тих глас.
-Защо?
-Така.
-Оф добре.
Изправих се отново и се обърнах с гръб към него. Сърдито скръстих ръце. Как така няма да ми позволи да заспя. Това е гадно. Не му ли харесва? Има момиче в ръцете си, което заспива на гърдите му, а той мрънка. Идиот.
След дълго мълчание, което беше нарушавано единствено от музиката, аз реших да проговоря.
-Майк. Утре имаш рожден ден. Ще го празнуваш ли?-грешка, защо трябваше да питам. Така се самопоканих.
-Не знам още, не съм говорил с нашите.-отговори замислено той.
-Ясно.
-Утре ще питам и ще ти кажа.-допълни той.
-Добре.-има надежда все пак.
-Обаче на мен ми се доспа, хайде да се прибираме.-каза Майк.
-А, сега ти се доспа?! -казах леко ядосано. До преди малко аз като заспивах не му се спеше, но сега му се доспа. Идиот.
-Мхм.-с голяма нотка сънливост в гласа, отговори на въпроса ми.
-Добре.

Отворих вратата на колата. С единия крак прескочих прага, а след това и с другия. Направих така, че при излизането ми, Майк да успее да ме огледа хубаво, което и стана. Чу се леко "Мм" докато излизах. Успях. Леко курвенски номер, но все тая. Майк веднага излезе след мен и ме хвана за задника. Леко се подсмихнах и продължих да вървя.
Бен също излезе от колата. Прегърнах го за чао и с Майк тръгнахме. Къщите им са много близо една до друга, за това реших тази вечер Майк да не ме изпраща. А и му се спи доста. Прегърнах го. Обърнах се и тръгнах.
***
Отворих очи и ги разтърках сънено. Имах прилив на енергия, което бе невъзможно за мен, докато не изпия сутрешното си кафе. Станах от леглото и слязох в кухнята. Баща ми вече бе станал и правеше кафе. Баба беше оставила палачинки и бе заминала на работа. Прекрасна съботна сутрин. Закусих и изпих кафето си. Качих се в стаята ми, за да честитя на Майк рождения ден. Набрах номера му.
След дълги словоизлияния в честитене на деня, в който това прекрасно момче се е родило, той ми благодари.
Майк: Ирис, днес ела в нас следобяд, към 17 часа. Ще се съберем няколко човека да отпразнуваме деня.
Аз: В последния момент ли се казва бе човек. Подарък не съм купила!
Майк: Няма нужда от подарък.
Аз: Тогава какво да взема? Нещо за пиене или не знам.
Майк: Пиене има. Донеси само себе си.
Аз: Добре.
Затворих телефона, като се усмихнах глупаво срещу него. Колко мило звучи да донеса само себе си. Но не мога да отида с празни ръце. Веднага облякох дънки и някаква блуза. Взех си чантата. Обух си кецовете и изхвърчах от къщи без да кажа и дума. Веднага се запътих към малкия градски мол. Под мол не разбирайте онази огромна сграда с купища магазини. Ситидеилския мол е три етажна постройка, с кафене на последния етаж, а на другите - малки магазинчета, не повече от 5,6. Минах на пряко през парка, за да стигна по-бързо. Аманда тъкмо излизаше от къщата ѝ.
-На къде така бързо?-попита момичето, прегръщайки ме.
-За подарък на Майк. А ти?
-Имам среща с Фабиен.
-Ясно.-от няколко седмици тези двамата се зарибяват. Да вземат да тръгнат най-после. Както и да е.
Прегърнах я и тръгнах към мола. Качих се на втория етаж и влязох в магазина за часовници. Майк винаги носеше един на ръката си, но на скоро го бе счупил. Това щеше да бъде хубав подарък. Много държеше на него часовник, не знам защо, но реших да взема същия. Надявам се да не е тъпо. Взех и един парфюм и вече бях готова. Тръгнах обратно към вкъщи, вече доволна, че имам подарък. Прибрах се. Часа вече беше 15:30, което означаваше, че имам още малко време да се оправя.
-Какво е това?-попита баща ми, сочейки към подаръчната чанта в ръцете ми.
-На рожден ден съм.
-На кого?
-Майк.
-Добре, внимавай.
-Разбира се.
Качих се в стаята ми. Взех една кърпа и влязох в банята. След като се изкъпах, ових меката хавлия около мокрото ми тяло. Излязох от банята и се върнах в моята стая. Изсуших си косата и я изправих. Сложих спирала и молив за очи. Нямам нужда от много и силен грим. Майк не обича кифли, на които лицето им е фабрика за грим. Аз и не съм от момичетата, обичащи да се мацотят с много грим. Сега...какво да облека.. Отворих гардероба. Толкова много дрехи и нищо. Нищичко. Пф.
След половинчасово ровене, най-после намерих подходящото облекло. Черна, права пола, къса до средата на бедрото и бял потник с ресни. Перфектно. Облякох си коженото яке и взех подаръчната торбичка. Грабнах телефона и ключовете си. Нямам нужда от чанта. Обух си кецовете с платформа и излязох.
***
Вече бях пред къщата на Майк. Звъннах му, понеже ме бе срам да вляза ей така.
Той излезе и ми отвори вратата, като ми направи знак да мина пред него. Прегърнах го и отново му честитих, като му дадох подаръка. След това влязох, минавайки пред него. Усетих погледа му, който ясно ми подсказваше, че е насочен към прилепналата ми пола.
Отидохме в хола, където вече бяха пристигнали момчетата от компанията. Помислих, че съм дошла последна, но се оказа, че чакаме още хора. При влизането ми ме огледаха, но не обърнах особенно внимание. Седнах до Бен, а до мен мястото бе запазено за Майк. Никой не се беше оговорил до кого ще сяда, но всички знаеха, че аз ще съм до рожденика. Когато дойдоха и другите момчета от компанията, Майк сипа на всички алкохол, според желанията. Аз исках мента. Той ми наля. След това всички си дадохме наздраве и изпяхме песента "Честит рожден ден". Майк се настани до мен.
Едната си ръка сложи на бедрото ми, а с другата ме бе прегърнал зад кръста, като имах възможност да се облегна на рамото му. Всички ни погледнаха странно, но веднага се усетиха и започнаха да изпразват чашите си, пиейки на екс.
-Някой ще ми помогне ли за шотовете?-попита Майк.
Няколко от момчетата се съгласиха и отидоха за сол и лимон, както и за чаши. Бен се доближи до мен. Дъхът му ухаеше стъбилно на алкохол.
-Ще ми направиш ли масаж?-попита той.
-Сега ли?-очудено попитах.
-Да. Ама ела в другата стая.
Аз се съгласих. Все пак защо да не направя масаж на приятел. Нищо няма да ми направи, вратата към другата стая е отворена. Надявам се да не е толкова пиян, че да си позволи нещо, което не трябва.
Последвах го в другата стая и той се просна на леглото. Приведох се малко и започнах да масажирам врата и гърба му. След известно време усетих силен и звучен удар по задника ми. Оставих масажа и се обърнах да видя кой си позволява да ме удря. Когато видях доволната усмивка на Майк, веднага забравих, че бях ядосана.
-Ей! Защо спря?-попита Бен, вдигайки леко глава. Нима не бе чул удара?
-Стига ти толкова.-казах и тръгнах към другата стая.
Бен също дойде след мен и Майк. Седнахме при другите. Едно от момчетата се излегна на дивана, като така стесняваше мястото и нямаше къде да се седне. Майк се настани и ме погледна. Седнах в него и всички отново ни изгледаха очудено. Стига де. Всякаш не са ни виждали всеки ден на полянката като сядам в него. Явно са толкова пияни, че не се усещат. Усетих нещо под мен да се надига и затова се размърдах леко, карайки малкия Майк да се надигне още повече. В този момент телефона ми звънна.
Станах от Майк и отидох в другата стая, за да не се чува викането на момчетата.
Аз: Да?
Татко: Как си изкарваш?
Аз: Чудесно. Какво има?
Татко: Просто да те чуя.
Аз: Добре, айде после ще се видим.
Затворих телефона и отново се върнах при другите. До къде бях стигнала? А да.. Отново седнах в Майк.
-Гладни ли сте?-попита Майк.
-Да.-казаха всички в един глас.
Майк ме удари леко по задника в знак да стана. Направих го и слязох с него я кухнята, за да му помогна да сервира. Аз и той бяхме най-трезви, а и едва ли момчетата щяха да сервират. Когато вече сервирах и последната порция, отново се настаних в Майк. След като се наядохме, той се доближи и ухото ми и прошепна "Ела оттатък".
-Ей сега се връщам.-каза Майк, гледайки към момчетата.
-Добре, а ще ми покажеш ли тоалетната?-попитах Майк.
Той кимна и тръгна, а аз го последвах. Влязохме в неговата стая.