Погрешна любов

27

Обърнах се да видя кой ме бута. Свалих слушалките си.
-Няма ли да излизаш в междучасие? Два часа не спря да зяпаш през този прозорец. Голямо е.-каза Дарвин.
-Оу, да. Идвам.-прибрах слушалките в чантата си и я взех.
Излязохме от сградата и отидохме при другите пушачи. Около мен се чуваха оживени разкази на различни теми. Отново дойде момчето с рижавата коса. Той ме погледна. Мина покрай мен и отиде при приятелите си.
-Хеей!-пред мен се размяткваше нечия ръка.
-Да?-попитах, излизайки от транса.
-Пак се забля на някъде. Момиче имаш си приятел!-каза Аманда.
-Точно за него си мислех.-отбелязах аз.
-Нали видях на къде ти сочи погледа.-смъмри Аманда.
-В нищото?-попитах недоумяващо.
-Ако наричаш момче нищо..добре.
Завъртях очи и хвърлих изгорялата цигара.

Учебния ден мина неусетно. Пропуснах часовете, зяпайки през прозореца.

Свърши и последния мъчителен час. Взех си чантата и забързах към изхода на сградата. Някой се провикна след мен.
-Няма ли да ме изчакаш?-попита Дарвин, когато ме настигна.
-Бързам.
-За къде? Имаме още един час.
-Аз нямам. Ще заминавам за Вилбейс.
-Оу, ясно.-той наклони глава, осъзнавайки кой е във Вилбейс.
-Мхм. Айде чао.-казах и отново тръгнах с най-бързата си крачка към вкъщи.

***
Вече приключих с багажа си. Боже..бях забравила да звънна на Вер. Взех телефона си и набрах номера му.
Вер: В час съм!
Аз: Като свършиш ми се обади.
Точно в този момент се чу биенето на звънеца.
Вер: Кажи?
Аз: Имаш ли някаква работа?
Вер: Да се прибера и да се наям?
Аз: Друга?
Вер: Не?
Аз: Вече имаш!
Вер: Каква?
Аз: След два часа и половина да си на автогарата. Ще пратя една приятелка да ти даде нещо от мен.
Вер: Коя е тя? И какво ще ми дава?
Аз: Ще видиш. Ей сега ще ти пратя нейна снимка.
Вер: Добре.
Затворих телефона и му пратих снимка на Аманда. Надявам се да отиде. Ще го изненадам.

Взех куфъра и слязох долу.
-Готова ли си?-попита баща ми, загасяйки цигарата си.
-По-готова не съм била!-засмях се.
Той взе ключовете за колата и се качихме в нея.
Пристигнахме на автогарата и автобусът вече бе дошъл. Качих се и седнах на местото си. Баща ми тръгна. Сложих си слушалките. В автобуса се качи някой неочакван.
-Може ли да седна тук?-попита момчето срещу мен.
-Да, разбира се.-отговорих очудено.
Момчето се настани.
-Ти си от съседния клас нали?-попита той.
-Да.
-Аз съм Майк.
-Ирис.
Това е момчето с рижавата коса. Какво прави тук? Божичко..защо се питам? Какво ме интересува?
Сложих си отново слушалките и пуснах музика.
Автобусът тръгна.
Гледах си през прозореца и потропвах с крак в ритъма на музиката. Усетих побутване по рамото ми.
-Може ли да слушам и аз? Това ми е любимия рапър!-попита Майк.
-Да.-подадох му едната слушалка.
През останалата част от пътя си говорихме за учителите ни. Разпитваше ме на някакви теми, включително и дали си имам гадже.
Пристигнахме.
Слязох от автобуса и се затичах.
-Твоя приятелка, а?-обсипах момчето си с целувки.
-Исках да е изненада.
-Знаех си, че ще дойдеш ти, а не някаква приятелка. Тя все пак няма да може да ми предаде целувките ти.-продължавах да го прегръщам и целувам.
Хванах го за ръката и отидох да си взема куфъра от багажника на автобуса. Вер го взе вместо мен и отидохме към спирката. След около 15 минути вече бяхме у нас.
-Липсваше ми!-каза Вер, докато се настаняваше на леглото.
-Не колкото ти на мен.-казах и легнах до него като положих глава на гърдите му.
Той ме целуна нежно по главата. Изправих се и седнах върху него. Целунах го страстно. Той ми отвърна. Преобърна ни и вече се бе надвесил над мен. Започна да целува врата ми.
Той повдигна роклята ми и започна да движи ръката си над прашките ми. Не след дълго махна и роклята. Продължи да ме целува. Слизаше по-надолу и по-надолу като оставяше мимолетни целувки по корема ми.
На вратата се позвъни.
-Стига деее!-измърморихме двамата едновременно.
Станах и погледнах през шпионката.
Завъртях ключа и вратата се отключи. Аз отворих и затропах с крак по студените плочки, докато Лена се шмугваше вътре.
Тя събу обувките си.
-Защо си гола? Не е толкова топло.-каза тя, отваряйки вратата на хола.-Опа!-виновно се засмя.
-Опа ли! Мъртва си!-казах ядосано.
-Да си тръгна ли?-тя се ядоса също.
-Свърши вече. -запалих цигара.
Отново си облякох роклята.
-Аз ще тръгвам.-каза Вер, изправяйки се от леглото.
-Защо?-попитах недоумяващо.
-Баща ми иска да му помогна.
-Оф добре.
Той дойде и ме целуна. След това излезе и затвори вратата след себе си.
-Какви ги вършиш!?-ядосано попита Лена.
-Какво имаш в предвид?
-Девствена си! И ми зяпаш, че съм ви прекъснала!
-Нямаше да се стигне до там.-завъртях очи.
-Ти си по бельо! Иди ми разправяй, че нямало да се стигне до там.
-Еми нямаше.
-Ирис, сериозно ли искаш да е с него?
-Не знам.-аз наистина не знаех дали искам той да е първият имал допир до мен както никой друг.
-С това днес го накара да го очаква.
-Много лошо тогава.
-Само внимавай.-предупреди ме Лена. -Мисля, че не е за теб. Ти си в Ситидеил, а той тук. Знаеш ли го какво прави докато те няма? Ами ако ти изневерява?
-Щях да разбера.
-И как? Щеше да ти каже ли?
-Имам си начини.
-Щом казваш..Не му вярвам!
-Добре, айде стига вече с тази тема. Айде да излизаме.
Лена кимна и излязохме. Отидохме в старото ми училище, където бяха всички от компанията.
**
Деня се изниза бързо и вече беше тъмно. С Лена се прибрахме у нас. Звънях на Вер няколко пъти през целия ден, но нито веднъж не ми вдигна. Къде е това момче?