Погрешна любов

34

Отново у дома. Вилбейс. Нямам търпение да се видя с Ивън. Какво ще му кажа? След работа ще дойде при нас и вечерта ще спи в къщи.
Целия ден се размотавахме с Лена и новото момиче в комплекса. Името ѝ е Палодия и е малко по-висока от мен, с дълга, светлокафява коса и кафеви очи. Оказа се, че е много мила.
Деня се измина неусетно, като почти през цялото време се притеснявах кога най-после ще дойде Ивън. Когато този момент настъпи бях в още по-голяма паника. Ами сега? Какво ще му кажа? За какво изобщо ще си говорим през цялата вечер, докато е у нас?
С компанията отидохме на синия покрив. Озъртах се от коя страна ще видя русия перчем на Ивън. Телефона на Борис звънна.
Когато гаджето на Лена затвори телефона, съобщи на всички, че Ивън идва и някой трябва да го посрещне. Не, това нямаше да съм аз! Момчетата тръгнаха бързо към изхода на комплекса, за да доведат Ивън.
Паниката ме завладя и всякаш течеше по вените ми. Дърпах Лена усилено, за да дойде с мен до у нас. Вътрешно исках да видя Ивън, но някак ума ми казваше, че не е правилно. След категоричен отказ от страна на Лена да ме придружи, хванах чантата си и задърпах една приятелка към вкъщи. Качихме се в апартамента ми и когато видях русия перчем на Ивън през прозореца, реших, че е време да изляза и да се срещна с него. Заключих вратата, дишайки тежко. Вълна на притеснение ме бе обвзела.  С момичето слязохме и когато видях Ивън една буца всякаш заседна на гърлото ми. Той се здрависа с всички. Погледна ме в очите.

-Здравей.- каза той.

-Здравей.-отговорих тихо и някак уплашено.

И това беше последното нещо, което си казахме.
Стояхме още няколко часа навън и вече умората ме караше да притварям очи.

-Хайде вече да се качваме у нас.- казах на Лена.

-Добре. Айде казвай на Ивън и да тръгваме.- отговори тя.

-Моля? Не! Няма аз да му казвам!- заявих категорично. - Ти му кажи или пък Борис.

- Добре.- съгласи се Лена.

Тя каза на Борис и той на Ивън.
Ивън стана от мястото си и тръгнахме към магазина, за да вземем нещо за пиене. Когато купихме студеният чай, тръгнахме по обратния път за вкъщи. Качихме се в апартамента ми. Наядохме се. Седнахме на земята в нещо като кръкче.

-Е.. Как ще спим? -попита Лена. - Отделно или в една стая?

Замълчахме. Всички се споглеждахме. Никой не казваше и дума, докато Ивън не наруши образувалата се тишина.

-Еми айде отделно. То ако не го кажа аз, никой няма да го каже.- засмях се лекичко на коментара му.
Да, исках в отделни стаи. Ако ще се прави нещо, то няма да стане в присъствието на Лена и Борис. Това вече ще е извратено.

-Добре. Айде всеки да каже как иска. -леко раздразнено коментира Лена и погледна към мен.

-Отделно.- казах аз.

-Отделно.- повтори Ивън.

-Отделно. -каза и Борис.

-Аз щях да кажа заедно, но щом искате така, добре.- засмя се Лена.

Станах от мястото си и ги оставих в стаята, където щях да спя. Отидох до гардероба и извадих една кърпа, чисто бельо и блузата ми за сън. Влязох в банята и се изкъпах. Измих си зъбите и след това подслуших тялото си. Облякох блузата и прашките и излязох.

-Айде всички по стаите.-казах аз.

-Гониш ли ни?- попита Лена, смеейки се.

-Да, спи ми се.- отговорих раздразнено.

-Добре.

Тя и Борис станаха и излязоха от стаята. Аз оправих леглото, загасих усветлението и легнах. Ивън последва примера ми и се настани до мен.

-Е, лека нощ.-казах аз, обръщайки му гръб.

-Наистина ли ще спиш?-попита той объркано.

-Да? Спи ми се, не съм спала снощи.

-Защо?

-Ами така.

Не можех да му кажа, че не съм спала, защото нямах търпение да го видя.
Затворих очите си, но той наруши тишината.

-Още ли тренираш?

-Да?

-И има ли промяна?

-Ами не знам. Провери и кажи.- отговорих игриво.

-Не мога да пипам без позволение.- що за отговор?

-Ти от кога искаш такова? Смисъл пипай си щом искаш. - той не изчака втора покана и ръката му нежно погали дупето ми.

-Добре е. По-добре от преди.- каза той.

-Радвам се. Хайде вече лека нощ, че много ми се спи.

-Да те разсъня ли?- попита той и аз рязко обърнах главата си към него.
Перверзни мисли изплуваха за секунда в съзнанието ми.

-Как?- попитах, но знаех какво можеше да направи.

Без да получа отговор, той се изправи. Аз се обърнах изцяло и той застана над мен. Погледна ме и ме целуна. Отвърнах на неочакваното му действие. Той отдели устните си от моите и отново ме погледна с очи, питащи за позволение. Аз кимнах тихо в отговор и с едната си ръка той издърпа прашките ми. Надигна блузата ми, която и без това не покриваше много. Изведнъж усетих мокрота. Езикът му си играеше, а зъбите му захапваха ту леко, ту силно. Започнах да извивам гърба си от захапванията, които ми доставяха удоволствие. Той спря. Надигна се и отново ме целуна.

-Готова ли си? Сигурна ли си че го искаш?