Погрешна любов

12

Отворих съобщението. Беше от Вер.
В: Утре към колко ще пристигнеш?
А: В 8 сътринта ще бъда там.
В: Към колко ще можеш да излезеш?
А: Ох, ами...към 17 как е?
В: Идеално. Къде ще се чакаме?
А: Ако искаш в двора на старото ни училище?
В: Добре. Сега какво правиш?
А: Тъкмо си оправих багажа и смятам да изляза малко да се поразходя. Ти?
В: Лежа си. Много си се променила.
А: Това добре ли е 😂😂
В: Прати снимка да те видя.
А: Просто отвори профила ми😂
В: Искам снимка от сега
А:

В: Еха! Наистина си се променила. Много си хубава.
А: Мерси. Аз обаче трябва да излизам. Чао за сега.
В: Окей, чао.
Оставих телефона си настрана и се огледах в огледалото. На лицето ми се беше появила от ония влюбените усмивки. На вратата ми се почука и влезе баща ми.
-Много си щастлива. Нещо с Дарвин ли?-баща ми се усмихна
-Не, с него скъсахме.-баща ми направи очудена физиономия.
-Защо?
-Не е за мен. -отговорих просто.
-Тогава на кого се дължи усмивката ти?
-Спомняш ли си Вер?-баща ми поклати глава в знак на отрицание.- Онова момче, което харесвах, дето седеше до мен в даскало. Един път идваше да му се караш, че ме е дразнил. -баща ми често идваше до училище, за да се кара на момчетата, които ме дразнят или обиждат.
-Сетих се.
-Ами писа ми и иска утре да се видим.
-Добре, само внимавай и после ще ми разкажеш, нали?
-Разбира се!
-Добре, ела да направим нещо за ядене, защото баба ти днес щяла да ходи в някаква нейна братовчедка, че отдавна не се били виждали и ще остане там.
-Щях да излизам.
-А, добре тогава. Ама като се прибереш искам да знам какво е станало с онзи идиот. -той говореше за Дарвин.
-Добре.-казах простичко, а баща ми излезе от стаята. Облякох се набързо.