Всичко започва с едно пътуване. Преместване. Това пречи на Ирис да бъде щастлива. Среща много трудности. Превръща се в нещо, което никога не е мислила, че ще бъде. Това момиче просто търси нещо истинско, но попада на погрешната любов. Дали ще успее...
Когато се прибрах баба беше заспала а баща ми гледаше телевизия. -Хей тате, какво гледаш? -Някакъв филм. Как мина разходката? -Добре. Запознах се с едно момче. -винаги споделям всичко на баща ми..не ме съдете. -Ти и момче?! -баща ми се засмя. -Да, само се запознахме. Сигурно е като всички останали. -Щом казваш. Кога ще се видите пак? -Няма да се виждам с него. -Не на мене тия. Със сигурност е поискал да се видите пак. -Да, но отказах. -Добре пате, щом казваш. Баща ми се изниза от стаята, а аз отидох да се изкъпя. Когато излязах от банята си облякох блуза, стигаща до половината на бедрото ми. Махнах си сутиена. Ако сте момиче ще разберете какво е чувството да махнеш най-после това нещо от себе си. Легнах на леглото и отворих facebook да видя дали има нещо интересно. Както предполагах нямаше. Навих си аларма за сутринта и заспах.
На сутринта.. Събудих се от писукането на тъпата аларма. Станах от леглото и отидох да си хвърля бърз душ. Излязох от банята и отидох до гардероба. Облякох това👇
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Излязах от стаята си и отидох в трапезарията. Цялата къща ухаеше на питките на баба. Помогнах ѝ да сложим масата и седнахме да закусваме. -Вълнуваш ли се за новото училище?-попита баба с весел тон в гласа. -Може да се каже. -Когато се наядем ще отидем до училището да те запишем.-съобщи татко. -Добре.-продължих да отхапвам от вкусните питки.
Разчистих масата и с баща ми тръгнахме. След 10 минутен път стигнахме до гимназия Бест Акадъми. -Изчакай ме тук. -слязах от колата ни и се запътих към входа. Отидох до учителската стая и там намерих новата ми класна. Тя ме разведе по стаите и ми показа моята. След това се разделихме и аз тръгнах към колата. Пред входа на училището видях познато лице. Това беше Дарвин. -Тук ли ще учиш? -той се умсихна, видимо доволен, че ме вижда. -Да. А ти тук ли учиш? -Да. Коя е класната ти? -Госпожа Мендес. -Честито момиче! -За кое?-попитах объркано. -В един клас сме. -Чудно.-завъртях очи. - Аз трябва да тръгвам, баша ми ме чака. -Добре чао, до утре. -Чао. Качих се в колата. -Това ли е момчето от вчера? -Да. -Сладък е. -Татее! -Какво..казвам каквото виждам. -Тихо!-с баща ми се засмяхме и тръгнахме обратно към вкъщи.
След 20 мин... -Тате, излизам! -провикнах се от входната врата, докато се обувах. -С онова момче? -Нее!-казах и затворих вратата зад себе си.
Отидох до парка и седнах на една пейка. Пуснах си музика на слушалките. Оглеждах какво има наоколо. Гледах влюбени хора, хора с кучета, по дърветата прескачаха катерички, а птичките пееха. Картината звучи прекрасно...и такава беше, докато небето не почерня. Заваля отвратителен силен дъжд. Започнах да бягам. Стигнах до някаква сграда, под чиято стряха се шмугваха хората, за да се скрият от дъжда. Аз последвах примера и също се скрих там. Бях цялата вир вода и измръзнах. Перфектна комбинация. -Ирис! -чух някой да вика името ми сред тълпата. Гласът ми беше познат. Оф не пак той..ще ревна😭. -Дарвин! -Хей, цялата си мокра. -Кажи ми нещо, което не знам. -завъртях очи и видимо показах колко не съм щастлива да го видя. -Някой днеска да не се е блъснал отново в някого? -Ех, че забавлийка. Някой днеска май е със забавните чорапи. -Спокойно де, просто искам да те развеселя малко. -Не ти се получава.- обърнах се и тръгнах сред тълпата. Това момче взе да става досадно.
Най-накрая дъжда спря и всеки пое посоката си. Аз тръгнах към вкъщи.
-Чакай! -Абе момче, ти да не ме следиш? -Може би.-Дарвин се усмихна и почеса главата си в знак на неудобство. -Ами недей. -Ама аз искам. -А аз не! В един клас сме..ще ме виждаш достатъчно често, така че няма нужда да ме следиш. -И това го има. Поне може ли да те изпратя до у вас? -Не! -Защо? -Не искам. -Тогава поне ми дай номера ти. -Не ставай нахален! -Ако ми го дадеш и ми позволиш да те изпратя вече няма да те следя. Обещавам! -Оф, добре. -Йес вее. -той заподскача като малко детенце, все едно току що е получило толкова исканата играчка.
Пътя до у нас мина в мълчание и няколко хвърлени погледа. След 10 минути вече бяхме пред входната врата.
-Е, аз бях до тук. Беше ми приятно, чао! -Ирис! -Да? -Лека нощ съседке! -Съседка? -Живея през една къща от твоята. -Чудно.-завъртях очи. Не стига, че ме преследваше, че сме в един клас, а сега и ми е съдед. Вълшебно. -Нали! -той се усмихна. -Мхм. -помахах му за "чао" и влязах в къщата.
