Погрешна любов

26

-Здравей, Дарвин.-пристъпих леко в болничната стая. Братът на Дарвин излезе като не пропусна да ме погледне злобно.
-Ирис, толкова се радвам, че дойде и си добре.-една сълза се търколи по бузата му.
-Виж Дарвин.. Не искам да те наранявам. Надявам се да се оправиш бързо.-седнах на леглото до него и хванах ръката му.- Можем да бъдем само приятели. Сега съм с момчето, с което съм искала да бъда. Още от преди повече от 8 години.
-Съжалявам, че те нараних. Ще се примиря. Обичам те и искам да си щастлива. А колкото до баща ми, ще му обясня, че аз съм си виновен. И съм съгласен да си останем приятели. Не искам да нямам никакъв контакт с теб.
-Радвам се, че ме разбираш, Дарвин.
Той се изправи в леглото си.
-Може ли поне прегръдка?-попита той, протягайки ръце.
Без да казвам нищо, го прегърнах за кратко.
-Сигурна ли си, че е добър за теб?-попита веднага щом го пуснах от прегръдката си.
-Да. -отговорих кратко, леко несигурно.
Усетил несигурноста в отговора ми, той повдигна вежда, но не каза нищо.
-Аз трябва да тръгвам.-казах тихо.
Той само кимна с усмивка. Станах от мястото си и излязох от стаята, затваряйки леко вратата. Тръгнах по коридора. На изхода ме пресрещна Фабиен, като застана на пътя ми.
-Какво правиш тук?-попита злобно момчето.
-Дойдох да поговоря с Дарвин.
-Защо? Не ти ли стига, че заради теб е в болница?!-повиши тон.
-Не съм виновна за нищо. Сега се разкарай от пътя ми!-щом ще ми говори с висок тон и аз мога.
-Внимавай как ми говориш, курво!-изкрещя ядосано.
-Смешен си! Айде сега мърдай!-ядосах се.
Той стоеше на пътя ми и не мърдаше.
-Много си позволяваш! Дарвин може да е добър и да се опитва да те защити пред баща ми, но аз няма да оставя нещата така! Ти..-той беше прекъснат.
-Някакъв проблем ли има?!-каза баща ми строго. Точно на време баща ми. Златен си!
-Ти пък кой си сега? Ирис вече и по стари ли си падаш? Хаха!-засмя се подигравателно Фабиен.
-На тебе май ти се иска да те запозная с правата лопата? Разкарай се от дъщеря ми!-повиши тон баща ми.
-Тази курва ли ти е дъщеря? Съчувствам ти човече...
В следващият момент по лицето на Фабиен имаше червен отпечатък от дланта на баща ми, а носа му прокървя.
-Момче! Баща ти не те ли е учил да се отнасяш както трябва с момичетата, защото бащите им често имат пистолет, лопата и  алиби и не ги интересува кого ще наранят, за да защитят дъщеря си от пикльовци като теб?! Айде сега тичкай вътре, че ти трябва лекар. И си смени дилъра, че нещо не си наред.-след тези думи на баща ми Фабиен просто се обърна и влезе в болницата.
-Добре ли си?-попита загрижено баща ми.
-Да. Хайде да се прибираме.-баща ми кимна и тръгнахме към колата.
След 15 минути вече бяхме у нас. Баба беше сервирала вечерята и всички седнахме. След вечерята се качих в моята стая и се тръшнах на леглото. Днес се случиха много неща и бях уморена. Взех си един бърз душ. Облякох си дълга блуза и отново си легнах. Взех си телефона и погледнах часа, показващ 21:30.
Писах на Вер.
Аз: Лека нощ мило❤
Вер: Много рано
Аз: Уморена съм
Вер: Добре, лека и мека мило❤
Заключих телефона си. Положих го върху гърдите ми и се усмихнах срещу тавана.