Погрешна любов

37

Лена остана цял ден с мен в къщи. Нямах сили за нищо. Дори да стана от леглото. Единствените ми действия бяха да продължавам да заривам пода с кърпичките, които попиваха сълзите ми, и да паля цигара след цигара. Лена направи палачинки, но дори и за това нямах желание, а тя много добре знаеше колко обичам тази сладка радост. Радост, която сега не можеше да ме накара да се усмихна. В мислите ми прехвърчаха моменти с Ивън. Спомнях си как се запознахме, как не спирах да го гледам. Спомних си колко бях щастлива, че най-после той беше до мен в един много важен момент, споделен от двама ни. Всичките ми усилия да бъда негова просто бяха изхвърлени през прозореца. Можеше ли да искаш някого толкова силно, а той да лежи до теб, принадлежящ на друга. Колко мъжка постъпка е това? Ако знаеше какво чувства сърцето ми към него, щеше да откачи. И сега след всичко случило се, аз съм принудена да си тръгна. Трябваше да го оставя да си тръгне със сърцето ми. Знам, че не трябваше да се привързвам. Лена беше права за всичко. Тя се опита да ме вразуми, но когато обичам..съм неспособна да мисля трезво. Обичам, следователно не мисля. Може би ще го чакам. Може би когато осъзнае, че аз съм неговото момиче, между нас ще се получи. Ще бъдем щастливи, като нормалните двойки. Нито разстоянието ще ни пречи, нито нещо друго. Ще ме нарича красива рано сутрин, когато косата ми е като разплетена кошница, очите притворени и размацан грим. Но това са само предположения.

-Спри.- чух тихия глас на Лена, който ме извади от мислите ми.

-Какво да спра? - попитах объркано.

-Не смяташ да прекараш остатъка от деня плачейки и мислейки за него, нали?

-Точно това смятам. -избърсах лицето си от малките капчици, стекли се по него.

-Ирис! Няма смисъл. Пак ли трябва да ти повтарям, че не беше за теб. Че ще намериш друг..и другите неща, които ти изредих. Красива си, когато се усмихваш. Затова спри, да плачеш. А и няма аз да ти чистя сополивите кърпички от пода. - и в този момент избухнах в силен смях.

Не, че тя каза нещи толкова смешно, но отчаяната ѝ физиономия нямаше равна.
Станах от леглото и отидох до килера. Извадих метлата и лопатката и се върнах в стаята, за да измета пода. Лена извади телефона си и засне клипче, заради което най-вероятно ще ми се смее цял живот.
Фраснах я с метлата по главата и сега беше мой ред да се засмея отново.