Погрешна любов

3

Когато затворих вратата зад себе си, насреща стоеше баща ми. Видимо щастлив.
-Гадже?- попита радостен.
-Не, тате. Само ме изпрати.
-То така се започва.-една мазна усмивка се изви на лицето му.
-Стига. Аз си лягам. -колкото и да обичам баща ми..понякога ме изнервя супер много и сега беше точно такъв момент.
-Лека! -провикна се баща ми.

Качих се в стаята ми и се тръшнах на леглото. Взех лаптопа и започнах да търся някой интересен филм или сериал, просто нещо, което да гледам. Попаднах на "The 100". Този сериал е страхотен. Препоръчвам го. Ако ви се гледа нещо ново, неочаквано..предполагам, че това ще ви заинтригува. След 2 изгледани сезона и вече 3:30 сутринта реших, че трябва да поспя малко.

*чук чук*
-Ирис, ставай! Днес е първият ти учебен ден!
-Оф, бабо..още 5 минути.- когато гледах сериала защо никой не ми напомни, че съм на училище?
-Хайде, хайде! Питките ще изстинат, а и трябва да се приготвиш! -баба излезе от стаята.

Уффффф.
Кой ненормалник е измислил училището. Сериозно хора замислите се. На кой му се става толкова рано. Ако учиш, ще сполучиш. Дрън, дрън. Това е просто някакъв начин да накараш децата да правят нещо вместо да тичат по улиците. За всичко трябват пари. Някой чувал ли е за милиардер със завършено висше образование? Аз не съм. Единствения начин да успееш в този скапан живот е да си богат или да си отвориш собствен бизнес. Ако ти си шеф на себе си, кой ще те пита какво образование имаш, щом даваш пари? Това е моята логика. Не ме съдете. Аз така виждам живота.

Малко се отплеснах..
Слязох долу и закусих с баба и баща ми. Понечих да помогна на баба с вдигането на масата, но тя ме изпрати да се оправям. И по-добре защото имах само половин час да превърна отчайващия си облик в нещо по-хубаво.
Първо трябваше да се изкъпя набързо, да измия зъбите и лицето си. След това отидох в моята стая и отворих гардероба.