Погрешна любов

31

Вечерта с Лена отидохме на игрищата. Футболното игрище бе запълнено от група момчета, тичащи след топката. На пейките отвън бяха седнали няколко момичета. С Лена отидохме при тях. Запознах се с новите физиономии, които виждах, а вече познатите лица, прегърнах. Извадих от чантата си кутията с цигари и запалих. Едно от ритащите момчета напусна играта и се запъти към нас. С Лена се поздравиха и я прегърна. Това момче действаше бързо. От разказа на Лена останах с впечатление, че той наистина изглежда всякаш я харесва. Момчето бе долу горе на височината на Лена, с тъмна коса и кафеви очи. Съвсем нормално момче, за разлика от тези, по които аз си падам. Не е важно дали аз ще го харесвам, а как ще се държи с Лена и дали ще я прави щастлива. До тук добре. Не се държи като хлапак.
Момчето поздрави момичетата, седящи на пейката. Лена ме представи на Борис. Оказа се, че аз го помня, но той не успя да си спомни коя съм. Нищо ново под слънцето.
Той се върна към играта с другите момчета.
Когато приключиха заниманието си, повечето от момчетата се разотидоха, както и някои момичета.
С Лена и Борис останахме възможно най-до късно и прекархме ноща в игра на баскетбол и разговори на всевъзможни теми.
Не пропуснах да се държа леко грубо с момчето, но все пак ако иска да бъде с приятелката, трябва да знае, че тя и аз сме заедно. Ако ще бъде с нея ще трябва да свикне да вижда и мен.
С Лена се прибрахме.
**
Измина се седмица. С онези двамата всичко е наред. Всеки ден излизаме заедно, заедно с целия народ на игрищата. Лена все повече започва да го харесва, но нещо я притеснява. Казва, че не е готова за сериозна връзка, а и не е сигурна дали иска да е с него. Моето впечатление от момчето е добро. Знам, че нещата ще се получат колкото и да се противи Лена. А и ако опита какво губи? Освен времето. Тя е млада и това не е проблем. Какво е малко загубено време на фона на добития опит.
**
-Не знам..не съм сигурна дали искам да съм с него.-каза момичето срещу мен, отпивайки от чашата с кафе.
-Защо не си? Какво толкова ще загубиш ако опиташ? Личи си, че те харесва. Виж..опитай. Ако не стане, бий му шута и си продължи живота. Но ако стане..то тогава ти ще си най-щастливата, а го заслужаваш. Това момче може да те направи щастлива и много повече от това. Поне веднъж ме послушай. Аз може тебе да не те слушам, но това е отделен въпрос-двете се засмяхме- Наистина..дай му шанс пък после каквото стане.-приключих речта си, а Лена обмисляше всяка, казана от мен, дума.
-Права си.-каза момичето.
-Аз винаги съм права.
-Освен в някои случаи.
-Освен за момчетата в живота ми, за всичко друго съм права и знам какво ще се случи. Не бъди като мен. Този път избери правилното момче за себе си.
-Ще те послушам, но после ти ще си виновна ако стане нещо.-двете се засмяхме.
-Дори и ако всичко е наред ли?
-Дори тогава.-погледнах с неразбиращ поглед усмихнатата си приятелка.-Все пак ти ми даваш съвет да бъда с него.
-Добре, тогава нека бъда виновна. Знам, че ще излезе нещо истинско от това. Сигурна съм.
-Добре, айде да излизаме, че ни чакат.-аз кимнах.
Взех си чантата. Обухме се и излязохме.
Когато отидохме на игрищата, Борис я посрещна с топла прегръдка и усмивка.
-Да знаеш, после ще отида да посрещна един приятел.-каза Борис, пускащ Лена от прегръдка си.
-Кой е той?-попитах.
С Борис вече се бяхме сприятелили и не се държах грубо. Все пак той не е лош човек и нямам нищо против него.
-От старото ни училище едно момче.-отговори Борис.
-Познавам ли го?
-Ами не знам. Като дойде ще разберем.
-Как се казва?-не, че ме интересуваше много, но щом сме били в едно училище може би го познавам.
-Ивън.
-Не се сещам. Както и да е.
След около половин час с Лена решихме да отидем до някой магизин, защото отново бях гладна. Когато се върнахме, момчето вече бе дошло.
Не съм го виждала преди. Отидохме при тях и седнахме на пейката. Той беше малко по-висок от мен. С руса коса с перчем и сини очи. Настаних се на пейката, докато Борис и още едно момче се опитваха да оцелят коша с баскетболната топка. Не отделях очи от Ивън. Когато обръщаше поглед от мен, съвсем инстинктивно обръщах глава в друга посока, чувствайки се неловко, че може би е забелязал натрапчивия ми поглед върху него.
Нещо в това момче събуди интерес в мен. До сега не бях гледала толкова дълго момче, опитвайки се да го разуча всякаш щях да успея само с вперен поглед. Чувствайки се неудобно, реших да го заговоря.
-Аз съм Ирис между другото.-усмихнах се учтиво.
-Ивън. -той се усмихна също.
-Как не се познаваме, а сме били в едно училище?
-Не знам.. И аз не те помня.-прекара пръсти през русия си перчем.
Лена трябваше да се прибира и дойде, за да ме прегърне. Казахме си чао и тя замина. Другите отидоха до някакъв магазин и останахме само аз и Ивън.
Задавахме си въпроси, опознавайки се. В неговата компания ми беше много приятно, но притеснението да говоря с него ме накара да запаля цигара.
-Ти пушиш?-попита очудено.
-Ами да. А ти?
-Не. Само съм си дърпал, но не съм редовен пушач.
-Ясно.
Другите се забавиха и това ми даде време да говоря по-дълго насаме с момчето, което ми влияеше по непознат за мен начин.
Когато се върнаха, вече бе време Ивън да се прибира. Предложих да го изпратя, все пак не беше от този квартал и не знаех дали го познава. Не знам от къде ми хрумна, но той прие с усмивка. Едно от момчетата реши да тръгне с нас.
Казах на Борис, че след малко се връщам и тръгнахме.
Когато стигнахме до мастото, от където Ивън щеше да си поръча такси, се спряхме. Момчето с нас си продължи по пътя и отново останахме двамата, чакайки таксито да дойде. Всъщност Ивън не живееше във Вилбейс и идва само за лятото. Стана ми някак тъпо, че няма да мога да го виждам често, когато идвам. Не знам защо ми влияеше така, но до него треперех и се притеснявах да говоря, въпреки че искам да разбера възможно най-много за него. Всяка негова дума, изречена в отговор на някой мой въпрос, я попивах и запомнях. Изпитвах нужда да съм по-близо до него и да знам повече за живота му. Не, че щеше да си разкаже всичко в личен план, но някакви детайли покрай това, което обича, ме интересуваха.
Таксито дойде. Какво разочарование. Преди да се качи, той се усмихна и ме прегърна.