Погрешна любов

30

Влязохме в неговата стая. Той се настани на леглото. Като малко дете започнах да разглеждам всичко в стаята с голям интерес. Отидох до стената, на която имаше много снимки от детсвото му. Вглеждах се внимателно и се усмихвах. Той дойде зад мен.
-Нищо общо нали?-обърнах се към него и лицата ни бяха на милиметри разстояние.
-Само косата.-засмях се леко.
Той ме хвана за ръцете и ме придърпа към леглото. Той седна на ръба на мекия матрак и ме погледна, като направи знак с показалеца на ръката си да отида още по-близо. Без да мисля за евентуалните последствия, аз прекрачих краката му и седнах върху тях. Той започна да надига полата ми, откриващ гледката към червените ми прашки. Излегна се назад, като ме наведе над него. Хвана задника ми в двете си шепи и устните ни се сляха. Без да ни отделя за дълго, той махна потника ми. Продължихме да задълбочаваме целувката, като езиците ни всякаш танцуваха заедно в прекрасен бавен танц. И хлоп.
-Оооооо!-извикаха момчетата в един глас.
Аз се изправих бързо и взех една възглавница, за да се покрия. Майк застана пред мен.
-Какво правите тук?!-ядосано попита Майк, докато аз изчервявах бузите си зад гърба му.
-Очевидно прекъсваме нещо. Забавихте се дълго и решихме да ви потърсим. Май не е трябвало.-каза едно от момчетата и всички се засмяха.
Станах ядосано, като хвърлих възглавницата на земята. Отидох пред тях и изпъчих гърди. Хванах дръжката на вратата, докато се взираха в мен и я затворих с всичката си сила, като пантите едвам не изкочиха. Завъртях ключа и погледнах Майк. От другата страна се чу гласа на Бен.
"Защо с него, а не с мен?".
Не обърнах внимание. Майк стана и дойде до мен.
-Виж..аз ще си тръгвам. Надявам се да не помнят случката от днес.-казах като го подминах и взех потника си от земята.
-И аз ли искаш да не я помня?-попита самодоволно.
-Както искаш.

Отключих вратата и натиснах бравата. В краката ми паднаха момчетата, които са подслушвали. Идиоти. Прескочих ги. Обух се и излязох.
***
Мина една седмица от рождения ден на Майк.  Той се държеше се по-дръпнато. Вече не се прибирахме заедно. В училище не се прегръщахме като се видим по коридорите. На полянката пък се държеше както преди. Не знаех какво се случва. В училище ме избягваше, а на полянката не. Всякаш искаше да покаже собствеността си върху мен пред другите момчета. Не знам. Нещо се случваше, но не разбирах какво.
**
Последната седмица от училище. Седмицата преди лятната ваканция.
Отидох на училище както всеки скучен и нормален ден. Днес бях решила да попитам Майк какво се случва. Изчаках го пред входа на сградата, но той не дойде. Качих се за първия час и го видях в коридора пред неговата стая. Говореше с момчетата от неговия клас. Дръпнах го настрани.
-Искам да поговорим.
-За?-попита с нотка незаинтересованост в гласа.
-За това какво се случва. От рожденния ти ден насам се държиш странно. В училище не ме отразяваш, а на полянката си правиш каквото искаш с мен. Аз каква съм ти?
-Никаква не си ми. Събрах се със Сиела. Искам да ме оставиш намира.-каза и се върна при момчетата.
Една сълза се стече по бузата ми. Обърнах се и изтичах в тоалетните. Заключих се вътре и седнах на студените плочки. Сълзи се стичаха от лицето ми като водопад. Болката от пръснатото, на парчета, сърце беше неописуема. Защо все на мен? Защо съм обречена да попадам на погрешната любов?
Звънецът, обявяващ началото на часовете, започна да бие. Когато се уверих, че няма никой в коридора се изправих. Избърсах сълзите си и излязох от сградата. Сега най-малко искам да виждам когото и да било.
**
Училището свърши.
Сега оправям багажа си и се връщам във Вилбейс. Нямам търпение да видя Лена. Запознала се с някакво момче. Било я срам да се види с него и затова искала да бъда с нея на срещата. Аз от друга страна не искам да чувам за момчета. Майк ме нарани много. Използвал ме е, за да накара бившата си да ревнува и отново да се събере с нея. В същото време е искал да натрие носа на две момчета от комонията, защото те никога не са си имали гадже, а са ме харесвали. Чувствам се ужасно. Ако знаех от по-рано, че е такъв лъжец и подлец никога нямаше да си позволя да го обикна така.

Една сълза се стече по бузата ми. Побързах да я изтрия, заедно със спомена за Майк и ужасната му постъпка.
Взех куфъра си и слязох долу.
С баща ми се качихме в колата и потеглихме отново към дома.
***
След два часа вече бяхме из улиците на Вилбейс. Паркирахме пред комплекса и взехме багажа. Качихме се в къщи.
-Ах дом, мил дом.-изпъшках доволно и оставих куфъра си в моята стая.
В този миг на вратата се позвъни.
Отидох да отворя. Лена стоеше пред мен и аз ѝ се хвърлих на врата.
-Липсваше ми!-изпищя тя.
-И ти на мен.-изпищях и аз.
Тя влезе вътре, а баща ми ни гледаше странно.
-Аз излизам. Ще ви оставя да се видите.-каза баща ми и излезе.
-Е разказвай за Борис.-казах аз, докато сипвах вода, за да направя кафе.
-Ами той ми писа. Всъщност е от старото ни училище. Иска да се видим днес на игрищата, но ме е срам да отида сама така че идваш с мен.
-Естествено. Тъкмо ще видя дали става за теб.
На Лена наистина ѝ трябваше някой сериозен. До сега всичките ѝ гаджета бяха идиоти, не че мойте не са били. Как ви звучи тричасова връзка? Или пък шест часа? Седмица? Това не е сериозна връзка. Ако и този не е сериозен, имам чувството, че Лена ще се откаже от момчетата.