Погрешна любов

9

В писмото пишеше...
Хей! Не исках да ти пиша както всички в социалните мрежи. Малко старомодно, но така реших. Така...майка ми и баща ми те канят да ни дойдеш на гости. За колкото дни решиш. Естествено знаеш, че предпочитам да е за възможно най-дълго. Имаме много да си говорим. Знам, че мина малко време от както замина, но страшно много ми липсваш. А знам, че и аз на теб. Та на кой не бих липсвала :D. Даже може да припомним на нашите доброто старо време, когато им продънвахме ушите с нашето пееене и когато се излагахме и им танцувахме. Много искам да дойдеш..имам да те запознавам с толкова много хора. Чакам отговор! <3
Когато прочетох писмото, веднага си спомних за песните и танците. Толкова ни беше хубаво. Техните ни се радваха много. Измисляхме си танци на някаква песен и я научавахме на изуст. Когато репертоара ни беше готов, аз ходех да спя у тях и изнасяхме нашето представление на родителите ѝ.
Една сълза се стече по бузата ми. Толкова много исках да се върна там. Исках отново у дома. Апартамента ни все още стои, но за сега не можем да се върнем там. Както винаги, всичко се свежда до пари. Който ги е измислил не е бил наред с главата. Сега обществото нямаше да се дели на бедни и богати. Нямаше да има просяци. Нямаше да гледам всеки ден някоя баба или дядо с малкото си внуче да ровят в казаните, за да си изнамерят нещо да хапнат. Покъртителна гледка. Малко детенце, което едва ли не живота му е по казаните. Радвам се, че не се е случило на мен, но ми е тъжно за хората в такова състояние.

Трябваше да дам отговор на Лена. Качих се до стаята на баща ми. Вратата беше затворена, което означаваше, че вече спи. Аз също трябваше да си лягам. Утре ще говоря с него и ще звънна на Лена. Сигурна съм, че баща ми няма да има против, но все пак трябва да го питам. Кой ще дава пари все пак? Ето...като казвам, че всичко опира до пари...
Отидох до моята стая и хвърлих чанатата си на един стол. Взех една кърпа и се запътих към банята. Изкъпах се набързо и се върнах в стаята си. Извадих изпод възглавницата една дълга блуза. Облякох я. Вързах си косата на опашка, за да не ми пречи и се тръшнах на леглото. Заспала съм бързо.

*На сутринта*
-Хайде ставай! Ще закъснееш за училище!-буташе ме баба.
-Не ми се ходи!-казах и се обърнах на другата страна, като се завих през глава.
-Няма такива работи! -баба продължаваше да говори със същия весел тон, както винаги.
-Остави ме да спя! -сопнато казах аз.
-Итъъъън!-извика тя, което накара очите ми да се отворят, но все още се намирах под топлата завивка.
-Какво има?-дойде изключително бързо баща ми.
-Не ѝ се ходело на училище!-каза баба, с леко раздразнение в гласа.
-Остави я, майко. Нека се наспи. Прибра се късно снощи. Един ден изпуснат...голяма работа. -баща ми ме защити.
-Че къде е ходила? -попита баба с очудване.
-По-тихо! Някои хора се опитват да спят!
-Айде да я оставим. -каза баща ми и чух затварянето на вратата.