Погрешна любов

28

С Лена сме заспали.
Събудих се от звъненето на телефона ми. Вдигнах.
Вер: Добро утро.
Аз: Ти се сети.
Вер: Да. Имах работа.
Аз: Мхм.
Вер: Няма да мога да дойда да се видим преди да тръгнеш.
Аз: Защо?
Вер: Имам работа с баща ми.
Аз: Цял ден ли?
Вер: Да
Аз: Еми хубаво.
Затворих ядосано телефона. Защо дойдох изобщо?
-С кой говори?-попита Лена.
-Вер.
-И?
-Няма да идва. Имал работа.
-Мхм.-каза тя и стана, за да запали цигара.
-Часа е 8. Ще бягаме ли?-попитах.
-Добре.
Тя изпуши цигарата си. Облякохме се и изязохме.
След тренировката се прибрахме по къщите, за да се изкъпем.
Когато бяхме готови отидохме на игрищата до комплекса.
Там имаше много хора. Някои играха футбол, а другите стояха по пейките. Отидохме при другите момичета. Аз тропах сърдито с крак и обяснявах на Лена, че се нервя на Вер. Тогава едно момиче ме попита дали ходя с него и ми показа негова снимка, която ѝ е пратил. Не беше обикновена смимка. Той беше по боксерки, стегнал корема и показващ мускули. Тогава момичето ми даде да прочета чата им, където ясно се виждаше, че се зарибява с нея. Разплаках се. Звъннах му.
Вер: Имам работа, какво искаш?
Аз: С Анелия ли имаш работа?!
Вер: Коя?
Аз: Онази, която зарибяваш!
Вер: Каква Анелия бе мило?
Аз: Ходи си при нея и повече не ме занимавай!
Затворих телефона и оставих сълзите да се стичат по лицето ми.
-Не, че искам да казвам, че бях права...но бях права.-каза Лена, прегръщайки ме.
-Не ми помагаш!-казах през сълзи.
-Ама е вярно. Хайде стига си плакала. Не заслужава. Покажи на него и на всички колко си силна.-избърсах сълзите си.
Станах и залепих една усмивка на лицето си. Лена беше права. Нямаше смисъл да плача за някой, който не иска да бъде с мен.
След няколко часа отидохме у нас и си взех багажа. Тръгнах към автогарата и се прибрах в Ситидеил.
***
През изминалите месеци все още не бях забравила Вер, но сега ми беше важен Майк. Сещате се. Момчето с рижавата коса.
Влюбих се в него, само дето той не знае. Всеки ден ходехме заедно на училище и всеки ден се прибирахме заедно. Излизах с неговата компания. Бях единственото момиче там, защото всички бяха футболистчета. Не от онези големи отбори на града. А от онези момчета, които просто обичат футбола и се събират всеки ден на поляната, за да ритат. Сближих се много с тях и за това не ми пречеше да съм момичето в групата. Често се събирахме ту в един, ту в друг и си правехме малко купонче. Всички ме приемаха като една от тях, но знаеха, че съм на Майк. Не..не ходим. Иска ми се. Той просто все още обича бившата си, която му изневери. Тъжна история.
И така...
***
Един ден, както всеки обикновен, тръгнах към полянката. Там вече бяха всички и чакаха да започнат играта. Отидох и прегърнах Майк с все сила. Той ме целуна по челото.
Аз седнах на пейката и те започнаха да играят. През цялото време чоплих семки и ги гледах. След края на мача всички дойдоха до пейката и седнаха. Аз прегърнах Майк, за да го поздравя за поредната попеда. Вече бе започнало да се стъмва и както винаги той ме изпрати. Прегърнах го отново и се прибрах.
Чувствах го все по-близък. Надявам се нещата да се получат, но това само времето ще покаже. Споделях му всичко и се чувствах сигурна с него.
Писах му за лека нощ и заспах.
**
Алармата звънна. Станах, тътрейки се към банята. Взех си душ и си измих зъбите. Излязох и отидох в стаята си. Облякох си черна пола с бял потник на цветя, който си бях купила от Франция. Взех и на Лена същия. Взех си чантата, като сложих една тетрадка и химикал, слязох долу. Целунах баща си по бузата за чао и тръгнах. Майк ме чакаше на спирката до у нас, както всяка сутрин и тръгнахме за училище. Влязохме в така познатата сграда и се качихме на четвъртия етаж. Хора..сложете ескалатори моля.. Той ме изпрати до моята стая, прегърнахме се и влязох вътре.
Всички часове минаха и излязох пред входа на училището, където чаках Майк. Той дойде и тръгнахме.
-Прибрах се!-извиках, отваряйки вратата на къщата.
-Айде да ядеш!-провикна се баба от кухнята.
Помогнах ѝ да сложим масата и седнахме да обядваме.
След това се качих в моята стая и легнах на леглото. Заспах.
**
Събудих се от дразнещия шум на прахосмукачка. Баба пак се бе разчистила. Погледнах часа. Имах 20 минути да се оправя и да изляза, за да отида при другите. Станах и отворих гардероба. Обух си къси дънки и черна, до пъпа блузка. Слязох в кухнята.
-Кафе има ли?-попитах баща ми.
-Да. Ти спа ли до сега?-в отговор разтърках очи и кимнах.
Сипах си кафе и седнах на масата до баща ми.
-Ще излизаш ли?-попита той.
-Да.
-Пак ли с Майк?
-Мхм.-отговорих отпивайки от кафето си. -Айде аз тръгвам.
-Добре.
Обух си сандалите и излязох. Бях точно на време на полянката. Момчетата вече избираха отборите си. Майк ме видя и дойде да ме прегърне.
След мача той седна на пейката. Нямаше място за всички и за това седнах в него. Изведнъж усетих ръцете му на задника ми и нещо под мен се надигаше. Стана ми смешно. Надявам се, че никой  не забеляза какво се случи. Стояхме още малко и другите се прибраха. Останахме аз, Майк и още едно момче на име Бен.
След дълги спорове какво да правим решихме, че ще отидем в колата на Бен. Вечерта ставаше хладно, а там щеше да бъде топло.
Бен седна на шофьорското място, а Майк се нагласи на това до него. Няма начин да седна отзад. Майк тъкмо затваряше вратата, когато аз я хванах.
-Ти ли искаш отпред?-попита той.
-Да.-той тръгна да става, но аз го бутнах назад, отново към облегалката на седялката.
Отворих широко вратата на колата и прехвърлих единия си крак през прага на превозното средство. След това и другия. Настаних се между краката на Майк. Той ме погледна объркано, но не каза нищо. Бен само ни изгледа. Всички бяха свикнали да ни гледат как се прегръщаме и как постоянно сядам в него, за това не обърнах внимание на погледа на Бен. Усмихнах се самодоволно. Бен пусна музика. Говорехме си дълго. По едно време Майк спусна седалката назад, за да се излегне. Беше уморен от бягането след топката. Аз се обърнах настрани и положих глава върху гърдите му. Усещах дишането и пулса му. Биенето на сърцето му ме накара да се отпусна и затворих очи.
-Аа не не..не заспивай!-каза Майк.
-Защо?
-Защото и аз ще заспя.
-Не виждам проблем?
-Не сме у нас и Бен е тук.
-На Бен не му е проблем. Нали Бен?
-Аа..не.-потвърди момчето.
-Ето видя ли. Аз ще поспя, а вие си говорете.-затворих отново очи и бързо се унесах в сън.