Погрешна любов

32

Ивън се качи в таксито и изчезна в далечината. Стоях на едно място, докато вече не виждах следа от колата, в която се бе качил. Тръгнах обратно по пътя към другите. Не стояхме още дълго навън и се прибрахме. Легнах на леглото и започнах да търся в социалните приложения профила на Ивън. Намерих го бързо, но се чудих дали да му пратя покана за приятелство. Реших, че утре ще говоря с Лена за съвет. Оставих телефона си и погледнах към познатия таван. Започнах да обмислям действията на момчето, действащо ми по непознат за мен начин. Умората вече течеше по тялото ми и очите ми започнаха да се затварят. Отдадох се на съня.
**
Събудих се в добро настроение. Станах от леглото и запалих цигара. Погледнах часа, показващ 7:30. Облякох си спортните панталони и бюстие. Взех си ключовете и излязох. Отидох на игрищата, за да тичам и да остана още малко насаме с мислите си, завладяни само от Ивън. Обиколих игрището 10 пъти и отидох на фитнеса. Потренирах още малко и звъннах на Лена.
Разбрахме се да отида у тях. Тръгнах по обратния път и стигнах пред нейния вход.
-Ти луда ли си да станеш толкова рано?-попита момичето, търкайки сънено очи.
-Да.-тя само се отмести, за да вляза.
Седнах не леглото ѝ и кучето дойде до мен, облизвайки ме за добре дошла.
-Сещаш се за Ивън нали?-попитах момичето срещу мен.
-Какво за него?
-Ами вчера като го изпращах ме прегърна. Вечерта намерих профила му във фейсбук, обаче не му пратих покана и исках да те питам дали изобщо да му пращам.
-Ами да. Що не?
Този отговор очаквах и веднага взех телефона си, за да пратя поканата. Действието извършено.
Лена направи закуска и изядохме палачинките набързо.

Деня беше скучен. Дойде време да отиваме на игрищата и с Лена тръгнахме на там. Ивън още го нямаше и ми стана малко тъпо, не знам защо. След около един час той дойде. Аз отново не спирах да го гледам. Говорехме си на някакви теми докато не стана късно и мрака се разбиваше само от лампите, осветяващи игрището. Отново отидох да изпратя Ивън. И тази нощ получих топла прегръдка, а в допълнение и целувка по челото. Чувствах се щастлива и това ми харесваше. Жалко, че това ни беше последния път, в който ще се видим. Утре се връщам в Ситидеил, а той в неговия град. Бог знае кога пак ще се видим. Може би следващато лято. Може би няма да поддържаме никаква връзка. Та ние се познаваме от вчера. Едва ли съм привлякла интереса му. Една прегръдка не значи нищо особенно. Целувката по челото е по-специална, но може би е просто  някакъв жест. Нямам си и на идея. Знам само че това момче ме привлече твърде бързо от нормалното. Любов от пръв поглед може би. Сигурно до другото лято няма да си ме спомня.

Върнах се при другите, но на децата им се спеше. Те си тръгнаха, а аз реших, че трябва да обикалям квартала съвсем сама. Помислих на къде да се разходя и тръгнах към старото ми училище. Може би там щяха да бъдат другите.
Не след дълго пристигнах там и в момента, в който видях момчетата на пейката, съжалих. Минах покрай тях, но чух познат глас зад себе си.
-Ирис?-спрях се и се обърнах по посока на гласа, викащ името ми.
Зачудих се дали да тръгна към групичката от момчета или да си продължа по пътя, като най-големия пич. Истината е, че просто не успях. Тръгнах към викащия ме човек.
-Здрасти.-смъмрих под носа си.
Той стана и ме прегърна.
-Какво правиш тук?
-Разхождам се?
-Имам в предвид във Вилбейс.
-Почивка.-отговорих незаинтересована от нежелания разговор.
-Седни малко да те видя.-подкани ме момчето.
-Нямам желание.
-Айде де. Това, че скъсахме не означава, че не се познаваме.
-Да..познавам те от цели нещастни 10 години.-завъртях очи.
Истината бе, че той ми липсваше и още не го бях забравила.
-На мен ли ще откажеш?
-Оф гаден си.-седнах на свободното място на пейката.
-Е, какво става при теб?
-Нищо интересно.-отговорих вяло, като в съзнанието ми мигновенно се появи облика на Ивън.
-Още ли си сама?
-Да.
-Защо така?
-Защо ми е? За да ме разиграват отново и да съм нещастна?-избухнах.
-Като мен.-той наведе глава.
-Може би и по-зле. Виж Вер..ще тръгвам.
-Добре, ще те изпратя.
-Няма нужда.
-Само момиче в тъмното? Няма начин!
Без да дочака отговор, тръгна поглеждайки назад, за да види дали съм тръгнала.
Казах *чао* на момчетата и тръгнах.
Когато стигнахме пред комплекса, той наруши досегашната тишина.
-Съжалявам за това, което се случи.
-Аз също.
-Не съм ти изневерил.
-Няма как да съм сигурна.
-Ирис! От кога ме познаваш?
-От първи клас.
-И ми нямаш доверие?
-Имах ти. Лека нощ.-без да дочакам отговор тръгнах с бърза крачка към моя вход.
Качих се у нас. Запалих цигара. Нервите ми дойдоха в повече. Излегнах се на леглото, взимайки пепелника до мен и отключих телефона си. Ивън ми беше писал.
-Прибра ли се?
-Да. А ти?
-Отдавна. Какво прави до сега?
-Разхождах се.
-С кого?
-Сама.
-Защо сама?
-Ами така ми дойде 😂
-Ясно😀 Аз обаче ще лягам, че утре път ме чака.
-Да и мен също. Лека нощ :)
-Лека нощ❤
Вгледах се в написаното и се усмихнах срещу екрана. Заключих го и го оставих настрани. Погледнах към тавана за последно и заспах.