Погрешна любов

13

Събудих се от звука на алармата. Разтърках очи. Станах от леглото и излязох от стаята ми. Слязох в кухнята и си направих кафе. Чух стъпки и баща ми дойде при мен.
-Добро утро.-поздрави ме сънено.
-Добро утро!-отвърнах аз със широка усмивка.
-За мен кафе има ли?
-Да.
Той си наля кафе и седна при мен. Запалихме по цигара.
-Забравих да те питам как мина интервюто от толкова напрежение.
-Удобриха ме. След седмица започвам работа. Лошото е, че няма да ме има по 3 месеца. -погледнах неразбиращо, а той продължи -Ще работя в една фирма с тирове и ще пътувам из Франция, Италия и Испания.
-Оу.. И какво ще правя аз като те няма по толкова време?
-Ще се оправиш. Познавам те. -двамата се засмяхме.
-А какво стана с Дарвин?
-Ох ами...когато те нямаше бяхме в моята стая. Оправях си багажа. По едно време започнахме да се натискаме, но той искаше повече от това и затова скъсахме.
-Добре си направила. -каза баща ми.
-Аз се качвам да се оправя, че напредна времето. -вече беше 4 часа и ми оставаше час и половина. Баща ми кимна и аз излязох от кухнята.

Взех си телефона, за да си пусна музика докато се оправям. Видях, че някой ми е писал. Пуснах плейлиста с любими песни и отворих съобщението.
Вер: Добро утро.
Аз: Ти не спиш ли?
Вер: Казах ти, че няма да спя.
Аз: Толкова ли се вълнуваш?
Вер: Да, а ти не се ли?
Усмихнах се глупаво срещу телефона си, сякаш някой щеше да ме види.
Аз: Вълнувам се
Вер: В колко ти е автобуса?
Аз: В 6.
Вер: Някой ще те посрещне ли?
Аз: Не
Вер: Да дойда ли?
Аз: Както искаш
Вер: А ти не искаш ли?
Аз: Не знам. Ппц мога и сама да се прибера😂
Вер: Добре тогава..ще се видим направо в даскало. Аз ще легна малко да поспя.
Аз: А, сети се😂 Айде лека.
Вер: Мерси.
Оставих телефона и седнах пред огледалото. Сложих си спирала, фон дю тен, молив за очи и молив за вежди. Когато бях готова, включих пресата. Тя загря и старателно започнах да изправям косата си. След 30 минути бях готова. Погледнах часа и вече беше 5. Трябваше да побързам. Облякох нещо набързо. Взех си чантата и куфара и слязох долу при баща ми, който беше готов. Имаше още време така че запалихме по цигара.
-Искам да внимаваш и да не създаваш проблеми на родителите ѝ.
-Тате, познаваш ме! Няма да правя простотии.
-Знам, но аз да кажа. Освен това сега ще има да се притеснявам 4 дена.
-Ще ти звъня през пет минути.-засмях се.
-Какви пет минути? Само като станеш и ако има нещо важно. Имам ти доверие. А и като се видиш с Вер след това също ми звънни. Вземи си и ключовете за апартамента, за да не сте постоянно в Лена. Даже ако искате може да спите някоя вечер там.
-Добре. А може ли да поканя Вер у нас?
-Не е за препоръчване, но може.
-Мерси! Време е да тръгваме! -баща ми кимна.
Взе ключовете за колата и багажа ми. Излязохме от къщата. Той заключи и се качихме в колата.
Вече бяхме на автогарата и чакахме автобуса.
Аз изглеждах така👇