Погрешна любов

5

Когато стигнахме в парка видяхме Аманда и Винс. Те дойдоха при нас и седнахме на една пейка.

-Оо влюбените гълъбчета! -поздрави ни Аманда.
-За вас ли говориш? -скастрих я аз, а тя се засмя.
-Не, глупаче. Виж сега..не че нещо, ама наистина с Дарвин си отивате. -още един опит за сватосване от страна на Аманда.
-Вярно е. -подкрепи я Винс, като намигна на Дарвин.
-Хора спрете се! Ако нещо ще става между нас, то няма да е защото сте ни подтикнали. Смисъл замислете се...тези опити за сватосване няма да се получат, освен ако с Дарвин не пожелаем. Ясна ли съм?! -ядосах се и нервите ми не издържаха.
-Спокойно момиче..нищо лошо не сме казали. -Винс говореше със спокоен тон.
-Не сте, но и няма да позволя някой да ме сватосва ако ще и Дарвин да е най-добрия на света.
-Хей! Стига сте се карали. Ирис запали една цигара и се успокой. -Дарвин се усмихна и ми намигна.
-Добра идея. -започнах да ровя из чантата си.

За известно време всички запазиха мълчание. Явно изчакваха да изпуша цигарата си. Когато стана това реших, че трябва да наруша тишината.

-Аз мисля да се прибирам.-станах от пейката.
-Добре, но довечера сме на дискотека. -хубаво предложение от страна на Дарвин, но мисля да откажа.
-Спи ми се. -опитвах се да откажа на предложението, въпреки че ми се ходеше.
-Я стига! Изпила си две кафета. Невъзможно е да ти се спи. -Дарвин отново ме скастри.
-Утре сме на училище. -повторен опит да се измъкна.
-Втора смяна сме до края на първия срок момиче. -Аманда се намеси.
-Оф добре. -нямах друг избор освен да се съглася.
От радост Аманда ми се хвърли на врата за прегръдка. Дарвин последва примера ѝ.
Отново този аромат на лавандула. И отново се унесох в прегръдката на Дарвин. Някой би си помислил, че сме заедно или сме много влюбени, за да стоим 5 минути прегърнати, но аз просто откачам от този аромат и изпадам в някакав транс.
-Ехооооо! Земята до Ирис!! -някой ме буташе по рамото.
-А! Да? -попитах объркано.
-И после пак ми кажи, че с Дарвин не сте един за друг. От пет минути ти викам и те бутам, но ти никаква реакция. -Аманда се подсмихваше на думите си.
-Съжалявам, но просто аромата му ме кара да изпадам в транс.
-Дарвин вече носи само този парфюм и така ще можеш да си я прегръщаш вечно. -добави Винс.
-Идиот! Но на какво мириша аз?
-На лавандула? -погледнах го тъпо. Как може да не знае на какво мирише.
-Така ли?
-Мхм.-отговорих просто. - Е, аз ще тръгвам, за да се оправя за довечера.
-Ще те изпратя! -каза Дарвин.
-Нека Аманда да дойде с мен. Все пак новата ми най-добра приятелка трябва да знае къде живея. -като чу тези мои думи, Аманда ме прегърна силно, почти да ми изкара въздуха.
-Ох ...силно стискаш. -държах се за корема.
-Извинявай. -тя се засмя.
-Чао момчета! -помахахме им за чао и с Аманда тръгнахме.