When angel loves /rewriting/

Най-накрая се случи! Полудях!

Извратеното създание ме задърпа за ръката със сила, която беше психически невъзможна за хърбавото му тяло. Ейлин, Клерал и Елис бях някъде вътре в къщата и си няма и на идея, че може би един от членовете на семейството щеше да ритне камбаната.

Мисленето на план определено не изглеждаше като най-лесната задача в момента ми на паника, но не е като да имах голям избор, все пак. Хилавият гоблин продължаваше да ме сурка по моравата, а мислите ми да се блъскат някъде между ушите ми без ясна посока или цел. Възможностите ми за успех се свеждаха до два варианта. Първият беше да ги забавя за около минута-две, докато пристигнеше
училищният автобус, за да получа помощ, а вторият беше да викам с пълно гърло, докато някоя клета и объркана душа изпълзи от къщата си или още по-добре -извика полиция. Викането не беше най-добрата опция, имайки предвид, че един силен шамар и съм вън от играта. Заложих на по-безопасната карта. 

   -Вижте, изглеждате ми приятни пичове. Ако това 'нефилим' е име, а и не вярвам, че ако наистина има човек с такова противно име ще иска да бъде намерен. Може би за това имате проблеми с търсенето. -заприказвах аз, потупвайки уж приятелски ръката, която продължаваше да ме дърпа безпощадно. -Може би ако ме пуснеш, защото ръката ти е отвратителна на допир, ще успеем да се разберем, а? Как ви звучи?

Тримата гоблини спряха за момент и се спогледаха намръщено, след което избухнаха в грозен смях. Ако това не изкара хората от къщите им значи няма надежда за мен.

   -И краля ходи наляво надясно и разправя, че нефилимите били страшно умни и хитри. Аз на покер мамя по-добре. -изкиска се гоблина от лявата страна на този, който все още стискаше китката ми доста силно.

Не знам кога стигнахме до кралете и покера, но определено знаех, че се опитаха да ме обидят. И щях да отвърна на огъня, ако не обичах живота си толкова много. Преди да имам възможност да пусна някоя шега обаче отново бяха затеглен безмилостно към близката улица, където можеш да видя странно изглеждащ... Камък..? Плоча?

   -Ей пичове, аз мисля че трябва да се успокоим и да поговорим. Ейлин ми е казвала да не говоря с непознати, но както виждате аз си говоря с вас, което трябва да ви е докоснало сърцата, които се надявам да не са толкова гнусни колкото самите вас. Нека да поспрем за малко и да оценим новороденото ни приятелство! -възкликнах, забивайки пети в моравата.