When angel loves /rewriting/

Drugs

   ~Ед~
   Дните след мисията се нижеха страшно бавно и мъчително. Мика се беше затворил в стаята си и дописваше нещо, Наруми и Лени се шляеха на ляво на дясно, а Рин и Лейла помагаха на родителите си с поставянето на нови механизми за защита на ордена. И ето как се озовах сам в тренировъчната зала. Седях и гледах часовника вече 15 минути, още 15 преди обяда, където Мика ще присъства. Вече съм твърдо решен, че ще го накарам да ми обърне внимание.
-Няма да се завъртят на другата страна.
Собственикът на гласа не беше кой да е, а Кени. Не го бях виждал от седмица и нещо.
-Мислех да ги изчакам още малко за да съм сигурен, но ще ходиш ли към трапезарията? -казах докато ставах и събирах нещата си от земята.
   -Не на диета съм. Ставам веган слънцеяд. Без секс и месо.
   Не знам дали шегата му беше прекалено забавна за да я схана, или беше просто извратена.
Този път късмета не ме изостави и ето, че пред трапезарията бе изгряло самото слънце.
-Ед!
Същото това слънце с прекрасната си усмивка се хвърли в прегръдките ми, без да даде ясен знак, че забелязва присъствието на Кени.
-Ъм, аз ще отивам при отбора си. Чао дребен!
-И ето как боклука сам се изхвърли... -измрънка Мика след него, като се отдръпна от мен колкото се може по-бързо.
-Диамант хвърлен в боклука си остава диамант~~
Кени посочи тавана без да се обръща към нас. Понякога ме изумява. Преплетох ръце около кръста на Мика и го притеглих към себе си, без да отделям поглед от усмивката му, запазена само за мен.
-Приключи ли с работата? -попитах.
-Ами...
   -Кога ще приключиииш~~ Имам нужда от внимание и гушкане, иначе ще умра! -изписках и гушнах Мика през кръста преди да тупна на земята.
   -Не се глези, някой ще дойде. Можеш да ми правиш компания ако искаш...
   Кимнах ентусиазирано и извадих в атака 'кучешките очички', попринцип ги използвах само върху Ейлис когато искам да изляза въпреки наказанието.
   -Изобщо не си сладък така.
   Мика ми се нацупи и, с вреда по самочувствието ми, ще призная, че той беше хиляди пъти по-сладък от мен. Добре, че си е мой иначе щях адски да ревнувам. Мика стана и ми кимна към трапезарията.
   -Обичай мее~~~
   -Пак започваш с товаааа~~~
   -Казах ти, че ми трябва внимание иначе—Ох!
   Вдигнах погледа си, като внимавах да не се чуят псувните ми по адрес на идиота, за да видя в кого съм се блъснал. Любимата ми гневна и червенокоса дама. Как няма да я срещна точно днес?
   -Гледай къде ходиш.
   Ококорих се на тона й. Беше доста по-мек и смирен от предния път. Явно вече не ме мисли за 'копеленце' или поне не чак толкова. Иначе си беше все така зла и—
-Какво е станало с косата ти?! -изписках.
-Подкосена е, както ще направя с теб след малко ако не си прехапеш езика сам.
   -Съмнявам се да се случи, и как по дяволите да гледам къде стърчиш, като Мика е тук долу?!
   Притеснявам се, че не точно това исках да се получи. Вместо да ме удари Донатела и просто да се заядем 'приятелски', тя се засмя заедно с половината трапезария включително Маки и Елиад, които изскочиха от един бог знае къде, ме удари Мика и ми се нацупи.
   -Мислех да те изненадам с нещо, но май имам прекалено НИСКА поносимост към хумора ти и се обиждам за глупости. -изсъска ми Мика по връзката и се проточи някъде из тълпата.
   -Оол, стига де! -измрънках сам на себе си и затворих с нежелание комедийното си шоу.
   Значи когато той сам прави шеги за височината си е смешно, но ако аз го правя трябва да поискам прошка от папата и да изповядам греховете си пред Господа?! Мика седеше на нашата маса и прелистваше тетрадката си, но без очилата. Знаех, че му трябват за да вижда на близко, заради времето което беше прекарал да чете на тъмно. Извадих малката кутийка от джоба си и я плъзнах по масата.
   -Забрави си очилата в залата вчера.
   Не изчаках отговор, поръчах обичайното и занесох храната на масата. Определено ми беше ядосан или твърде съсредоточен върху нещо в тетрадката за да ми е ядосан. Останалите явно се бяха нахранили преди това и сега тишината ми се струваше задушаваща.
   -Х-хей—
   -Нахрани ли се? -изстреля той.
   -Предполагам? -свих рамене и избутах чинията си в средата на масата.
   Мика ме хвана за ръката и излязохме в коридора. Мислех, че отиваме към стаите, но не продължихме на вътре. Оглеждах се на ляво на дясно и преди да попитам какво се очаква от мен, до стената блестеше ярък обръч от светлина и искри. Морско синята симфония от блясък и вълни опияняваше зрението ми. Портал по-красив от всякога блестеше в мрака и очартаваше протегнатата към мен дребна ръка от която капеха алени капки кръв.
   -Заради докладите и недовършената ми работа никога не мога да ти обърна внимание.... Попитах Лени, тъй като и той е живял при мунданите, какво би ти харесало в родния ти град . Съжалявам, че те пренебрегвах. За да се извиня ще те заведа в бар, на които видях снимки докато се ровичках в телефона ти.
   Каза Мика и се почеса виновно по врата. Нямах нищо против, че се е ровил в телефона ми, даже се радвах повече от колкото е приемливо. Извадих една салфетка от джоба си и притиснах разреза на китката му, преди да целуна опъкото на ръката му. Без да чакам го хванах през кръста и минах през портала с него на ръце. Излизайки свързахме не само устни, но и души в едно прекрасно и кратко изживяване. Пуснах го деликатно, но оставих ръка на кръста му за подкрепа. Знам, че порталите го изтощават ужасно много, трогнат съм, че отвори един заради мен.
   -Добре ли си? Искаш ли да седнеш? -попитах и огледах тялото му за призанаци на дискомфорт или слабост.
   -Нищо ми няма. Сега да влизаме! Даже изслушах някой от песните в телефона ти за са съм подготвен. И също— Ед плачеш ли?!
   Да, плачех. И нямах против, заради това момче можех да плача, да се смея, да се ядосам и всичко това в един ден. И след всичко да си легна с подгряно, от неимуверна и безгранична обич, сърце.
   -Мекс, бейби, ти си най-опасният наркотик. Трябва да ме заведеш в стаята си и да ме лекуваш бавно, защото се опасявам, че вече съм пристрастен.