When angel loves /rewriting/

13.

Полилеий, които може би щяха да блестят ако не бяха покрити с пепелта на поколения многокраки насекоми, се полушваха от ненужно високия таван на трапезарията. Стените бяха украсени с оръжия, които дори и не си бях представял, напомнящи за истории от минали поколения и славни подвизи. Никога не съм бил спец по интериорен дизайн, но раждивите петна кръв не ми отваряха особен апетит.

Кръгли сиви маси накацали из цялото помещение като стоманени гъби, бяха наобиколени от не повече от 5-6 човека, стандартно число за отряд. Не си бях дал от кога не съм ял, докато топли омлети не започнаха да прелитат под носа ми, аромата на пържен лук и бекон едва не ме накара да посегна към една от чиниите и да захвърля всякакво приличие. Следвах останалите от групата мълчаливо, докато погледа ми се скиташе и прескачаше от маса на маса, избягването на очен контакт беше приоритет. Повечето ангели бяха облечени в различни вариации на спортно облекло, от анцузи до къси гащи и потници, а имаше и едно изтормозено изглеждащо хлапе с халат и сръчаща от джоба му четка за зъби, но малка част от тях бяха спретнати като за битка. В прилепнали костюми, които прилежно обгръщаха всяка част на тялото без да изглеждат неудобни, с добре прикрепени колани за оръжия около ханшовете. Уловила погледа му, Лейла се изравни с него.

   -Отиват на мисия след закуска.

   Кимнях вяло и продължих да оглеждам наоколо, докато преглеждах на ум всяка вариация на добро сутрешно хранене, когато се блъснах във вървящият пред мен Мика, като за малко не минах през него. Понечих да се извиня, но срещнах нечии неприятелски поглед над главата му, вперен право в мен. Не си спомням кога за последно са ме гледали с насмешка, но не беше приятен спомен. Отвърнах на погледа с всичката злоба на която бях способен, срещайки неочаквана съпротива, тъмнокосото момче пред мен се сепна и погледна малко по-надолу, към Микаел.

   -Ох, само пристъпихте в трапезарията и бунтовния ви дух ме завладя! -въздъхна престорено притежателя на студения поглед. -Мисля да отида да потормозя няколко фей, че да се поуспокоя.

   Аз не знаех за какво става въпрос, но начина, по които останалите се напрегна говореше достатъчно. Още от самото начало, за мен, Лейла се беше вписала в ролята на спокойната майка, която винаги беше насреща и те насочваше когато си изгубен или ядосан, точно както сега. Тя се пресегна през мен, хвана рамото на Мика, избутвайки него и седящата до мен Наруми зад себе си и мина пред групата.