When angel loves /rewriting/

❄️ice❄️

   Нищо. Ето това бяха спомените на Ед от снощи. Тежко главоболие го разтресе още преди да се изправи. Нямаше желание да става от леглото си, а да не говорим за тренировка. Но ето, че Господ отхвърли молбата му, още повече, присмя се на нещастието му.
-Добро утро пияницее! -пееха четиримата в ритъм.
-Надявам се чувството ви за самосъхранение да не е слабо като съвестта ви иначе ще имате сериозни усложнения в бъдеще. -извика Ед и покри тялото си с одеялото без да осъзнава, че всъщност не е гол.
-Аз съм оперирана от съвест... -изсъска Наруми и се хвърли на леглото до него.
Другите не изчакаха много преди да се присъединят и Наруми грабна телефона на Едуард от нощното шкафче и изпищя когато успя да го отключи. Но Ед не беше изненадан точно то това, по-скоро от факта, че Мика все още не е дошъл да мрънка, че са закъснели за закуска.
   -Виж виж! Това е от вчера, Мика ги направи, защото ти беше пиян. На тази балансираш с чаша на носа си докато пееш Black Veil Brides,  а на тази слагаш пух от възглавница на главата и претендираш, че си Тръмп... Опа! Клип!
Наруми пусна клипа и не остави време на Ед да преусмисли видяното и да нареди оскъдната информация в папката, където по принцип трябваше да са спомените от вчера. Излишно е да споменаваме, че бе празна. А на клипа... Боже господи!
-О боже мой, ето че Ед си намери приятелка! Малко съм разочарована де, но пак... -каза Лей и задъвка долната си устна.
-Богове! Трябва веднага да се извиня... -изстена Ед докато се опитваше да се измъкне от завивките си.
-На кого по точно и за какво? -попита Лени.
Но Ед вече не мислеше трезво. На клипа се виждаше как се натиска с една от бившите си до бара, докато сестрите му подвикваха 'знаех си' и 'играч', а Мика, богове, беше ги видял и може би той ги бе снимал. Останалите забелязаха наддигналата се паника и се изправиха до седнало положение.
-Какво ти става по дяволите? -попита Наруми, секунда преди Ед да изхвърчи през вратата.
-Какво по?! -извика той, когато усети леденият студ да прогаря голите му стъпала.
Сняг. По земята имаше сняг. Малки ледени кристалчета бяха пръснати тук таме като малки бижута, изкрящи на меката светлината процеждаща се през прозореца в края на коридора.
-Това от стаята на Мика ли е? -попита Рин, който сега пристъпваше внимателно към Ед.
Ед хвана бравата без да се колебае и се засили да влезе. Без успех. Пробва още един-два пъти, нищо не се промени. Останалите от отбора гледаха с нетърпение, готови да скочат вътре веднага щом видят възможност.
-Отдръпнете се. -заповяда Лей.
Ед не я беше видял да вади кинжалите си, но благодари на Господа за бързото й мислене. Паниката не му позволяваше да използва своето. Един замах и бравата падна с тежко тупване на пода и секунда по-късно пет натрапника се шмугнаха в замръзналия палат. По стената пълзяха блестящи пипала от скреж, а подът беше покрит с пухкав сняг с дебелината на матрак. А на леглото... Сякаш изкован от стъкло леден купол. В средата му, свит почти на топка 'спеше' Мика, Ед вднага скочи до него, игнорирайки хапещият студ.
-Мика? -тишина.
Дланите на Ед започнаха да се затоплят и да изпускат пара когато ги допря до заскрежената повърхност на купола. Момчето започна да рови в съзнанието на Мика, търсейки как да го събуди от транса му. За жалост виждаше само сцената от клипа. Не, не само нея. Виждаше също и как Мика го прибира пиян и полу-заспал в стаята му, след което просто се прибира в стаята си и почти припада на леглото. Не от физическа умора, а от психическа. Силите му се бяха активирали в опит да го спасят от болката, но как да го направят ако тя е само в главата му? Ледът почти се беше стопил и оформяше огромна локва която постепенно попиваше в матрака в унисон със сълзите на Ед и Наруми.
-Съжалявам... -пророни тихо Ед между хлиповете си.
Никога не се беше срамувал повече от себе си.
-Ти си виновен, нали? -произнесе с гробовен глас Лейла.
Ед вдигна глава от почти стопената сфера и се опита да я фокусира. Не изглеждаше ядостана, по-лошо, беше разочарована от него.
-Какво искаш да кажеш...? -попита Наруми и избърса лицето си с ръкав.
-Излесте навън. И аз идвам след секунда. -заповяда за втори път тя, като не даде шанс на никой да се възпротиви.
Тишината в стаята надвиска като бесило над двама им.
-Знам какво се случва, но останалите, не. Ако ще сме отбор искам да намериш точните думи да им обясниш защо капитана им е в това състояние. -каза тя и просто излезе навън и ги остави сами.
Ето, че ледът най-накрая се пропука със силно съскане. Сълзите вече бяха замръзнали върху лицето на Едуард, когато се протегна да докосне това на Мика. Паниката гръмна като домашна пиратка и запали всичките му сетива. Кожата на Мика беше приела синкав цвят, усещаше се като замръзнала метална плоскост. Но това което накара Ед да изперка, беше пулсът. И това че едва го усеща. С последните си капки разсъдък грабна дребното момче и хукна към банята. Тръшна врата зад себе си и завъртя кранчето в топла вода като руска ролетка в петък вечер и сложи Мика до ваната. Зае се да разкара замръзналите дрехи от още по-замръзналата кожа. Попринцип би се изчервил по целия си периметър при мисълта да види Мика гол и определно не очакваше първият път да е под такъв сценарий. Това да му беше проблема... Мика замръзваше до мозъка на костите си и виновен за това беше Едуард. Какво се закле онзи ден? Че никога няма да позволи на Мика да плаче? Е явно това да го накара да се замръзи халогенно не влизаше в уговорката. Ваната вече се беше пълна до нужното ниво и Ед провери водата три пъти, преди бавно да сложи Мика в нея. Водата изсъска при контакта им и започна да изпуска пара.
-Господи аз го шревърнах в ледено сокче... -проплака Ед и отново завъртя кранчето за топлата вода.