When angel loves /rewriting/

The fiery sword, and fiery will🔥

-М-МОЛЯ?!!! АЗ ГОРЯ ЛИ?!!!
Дръпнах ръце уплашено от кървавото огледало и тупнах по задник на пода. За момент си мислих, че всичко е приключило, когато видях огромната топка енергия от златния пиадестал да се засилва към мен. Закрих лицето си с ръце, като очаквах да понеса огромнно количество болка, но не усетих нищо. Отворих очи и разбрах, че се намирам на друго място. Доста приличаше на мястото от съня ми, когато се опитаха да ме отвлекат демоните. Същият трон и зала, но този път на трона седеше меч, същият като на Мика, но с червено по края. Отидох до трона и вдигнах меча, в същият момент чух безплътен женски глас да се носи от някъде.
-Унме е уникален меч, повелителстван от вечният пламък. Взе ми го и защити тези, които обичаш, Едуард Делайс.
Чакай малко, Делайс ли? Това не е фамилията ми. Преди да успея да попитам усетих рязка болка в главата и пак се намирах в залата паднал по задник. За жалост това преживяване не изгаси шибания огън. Щях напълно да изперкам, ако не беше факта, че не усешах никаква болка. И това, че майката на Наруми беше седнала върху корема ми и ме притискаше към земята. Меча от преди малко беше на няколко метра от мен.
-Я се стегни! Нищо ти няма!
Усетих някакъв гняв, само че ми отне малко време да разбера, че не беше моят. Нечии чужд гняв ли чувствам? Огледах всички в залата, но ми изглеждаха по-скоро сепнати от колкото— А! Ето го моето гневно дребосъче. Мика стискаше юмруци и се приближаваше към нас сковано.
-Мисля, че той се успокой. Бих те ли станала от него, госпожо Евънс?
-Хмм... -чу се някъде зад нас.
Русата злобарка се изправи и се отдръпна настрани. Мика ми подаде ръка и в момента в който я докоснах огъня изгасна.
-Спокойно де. -казах на Мика докато се изправях.
Врътна се ядно и даже не ми отговори. Нещо издрънча на земята, но не обърнах особенно внимание. И какво? Цялата церемония приключи ли? Отново плъзнах поглед по цялата зала и забелязах, че полковника и маскираните мъже, същите които придружаваха Мика когато се срещнахме за пръв път, не искаха да се доближат до мен. Аха, започнаха да се държат с мен, като с Мика. Ура за дискриминацията! Вдигнах меча от земята и още преди да се зачудя къде да го дяна, проклетото нещо се възпламени и изчезна. Обърнах се към отбора си, Рин вдигна палец и ми се усмихна, а Наруми и Лей ми кимнаха. Мика явно ми се цупи, което намирам за изключително неприятно.
   -Ахм... -прокашля се генерала- Бих искала да ви видя в кабинета си утре. Едуард и Микаел. Свободни сте. И поздравления Едуард, вече си официален член на организацията.
   След тези думи, Шизуй се врътна елегантно, а полковника и хората му я последваха. Ние се изнизахме след тях, като с Мика просто продължихме към стайте си под предтекста, че сме уморени. Само и само да се измъкнем от плановете на Рин за "мощно пиене в града", за жалост Лей и Наруми нямаха този късмет. Няколко пъти се опитах да кажа нещо на Мика, но получих само пълен игнор.
-Мииика! Миииикаа! Хайде де! Не е като аз да съм виновен!
Гледах го в продължение на 3 минути как тършува из джобовете си за часовника. Когато премина и 5тата минута, вече и на двама ни стана ясно, че тази вечер няма да си спи в стаята.
-Отивам да си търся часовника, лека вечер. -изстреля и щеше да запердаши по коридора ако не го бях хванала за лакътя.
-Знаеш, че залата е заключена и няма как да си вземеш часовника, нали? Защо просто не се примириш и не дойдеш да спиш с мен?
Изражението, което направи в този момент ме накара да осъзная какво казах току що.
-Ъъъъм. Нямах предвид това! О, хайде спри да ми се сърдиш! -измрънках и отключих стаята.
-Не мога да спя в твоята стая. -каза той и освободи ръката си.
-Защо?
-В твоята стая е много студено. Температурата на тялото ми е по-ниска от нормалната, заради леда.
Нямах никаква представа, че силата му влиае на физическото състояние.
-Ще ти дам мой дрехи? -предложих и се усмихнах.
Той просто бутна вратата и влезе. Седна сковано на леглото и обгърна тялото си с ръце. Седнах до него и зарових ръка в косата му. Меките кичури вплетени в пръстите ми, доведоха в съзнанието ми далечни спомени за приятното детство, което имах в оцъствие на истинските си родители.
-Наистина ли ти е толкова студено?
Само ми кимна и се притисна към мен за прегръдка. Стиснах го в ръцете си и се отпуснах назад, като го завих с одеалото.
-Знам, че ти не си виновен за онова, но просто ми стана гадно и имах нужда да се успокоя. Съжалявам. -каза той и вдигна поглед, за да ме погледне в очите.
Долепих устните си до челото му.
-Няма проблем.
Претъркулих се през леглото и затършувах из гардероба си за нещо което може да му стане. Всичко изглеждаше доста голямо за него. Но кой да предположи, че някой ден ще ми трябват дрехи размер за 14 годишно момиченце? Изрових една горница на металика и някаква долница, която ми изглеждаше най-малката от всичките.
   -Ето.
   Погледна ме скептично, но облече дрехите. Издърпа ръкавите на горницата и покри ръцете си. Усмихна ми се и седна отново на леглото.
   -Какво искаш да правим?
   -Хмм, не трябваше да питаш.
   Точно за една секунда го бях бутнал назад и държах слабите му ръце над главата. Измъкнах няколко жадни целувки от него и облизах устните му. Сеназацията от докосващите ни се устни се разля загрявайки тялото ми. Той ми действа като наркотик, дали ще се справя? Ледените искрици в очите му присветнаха, сякаш усещайки мислите ми през връзката ни. Меките му мигли гъделичкаха бузата ми, докато езикът ми обхождаше устата му. А казват, че съвършенството не съществувало, а? За още една секунда ни преобърнах и той се озова седнал върху кръста ми, а ръцете ми бяха на неговия.
   -Т-това ли беше? -попита като легна на гърдите ми.
   -Радвам се, че имаш желание, но нали ти е студено? Не смятам са действам против желанието ти. Та какво мислиш за нещата от днес?
   Потърка глава в гърдите ми и се сгуши още повече.
   -Хмм? Мисля... че трабва да си доста уморен.... от това... и оръжието... мхм... още е рано, за това книгата...
   Завъртях се леко за да погледна спокойното му и спящо лице.
   -Значи аз трябва да съм умореният, а?
   Дръпнах качулката на главата му и го завих. Нормално ли е да се пристрастиш към човек?
   -Нищо, ще ми се реваншираш друг път.