When angel loves /rewriting/

Something important, buuut... what the hell Mika!

   След като предадохме картата на Лей се наложи тя веднага да се оттегли в стаята си, за да направи стратегията за мисията която ми споменаха близнаците.
   -Тя ще се справи ли сама? -попитах, макар да знаех, че въпроса ми звучи глупаво.
Мика размаха пренебрежително ръка и седна на масата ни.
-Дори да не й личи, тя е доста добър стратег. Все пак майка й е главния картограф на генерала.
Отпуснах се до него на масата и се загледах в чинията си. За първи път в живота си, нямам абсолютно никакъв апетит. Избутах храната настрани и просто гледах Мика как се храни. Да знам, странно е, но ми доставя невероятно удоволствие!
-Ще се храниш ли, или чакаш да ти го натъпча в устата? -погледна ме косо обекта ми на наблюдение.
-От твоята уста, това прозвуча доста мръсно... -казах докато вадих една от книгите, които взехме от библиотеката.
Усетих пареща болка в рамото, явно доста ми се е ядосал. Дори не бях забелязал, че Наруми, Рин и Лени стават свидетели на цялата тази сцена. И на въпоса, защо Лени седи на масата на 'Сянка', ами скоро ще го преместят при нас, за да сме с пълен състав. Пък и с Наруми са сладки заедно, нищо, че тя още не е осъзнала това. Лени седеше и я гледаше като пълен идиот, или като мен преди малко, а тя беше съсредоточила цялото си внимание в пърчето торта пред себе си. Съчувствам му. Плъзнах ръката си под масата и хванах тази на Мика. Но аз вече имам това, което искам.
   -Има ли нещо? -попита ме той по връзката ни.
   -Ммм, не. Просто си мислих какъв късмет съм извадил.
   -Не бих казъл късмет, доста проблеми ти създадох. -засмя се той.
   -Но си струваше, нали?
   -Определено.
   Усмихнахме се един на друг, но не за прекалено дълго. Все пак, ако някой разбере, няма да има бъдеще за нито един от двама ни. Прочетох златистото леко изтъркано заглавие на корицата. 'Войната. Важни събития'. Поогледах съдържанието и директно преминах на третата част от книгата, може да се каже, че си харесах нещо определено. Ето го и интригуващо нещо, което грабна вниманието ми. 'Трагедията на пети батальон.' Зарових се между страниците и се оставих текста да ме погълне, обожавам книги! 'По заповед на краля, пети батальон на чело с капитан Мия Арчерън...' Та това е фамилията на Мика! Дали това е негов роднина, или е проста съвпадение? Трябва да проверя в архивите по-късно. '... бил изпратен, като подкрепление на батальон 3, при моста Лирем. Батальонът бил с намален състав, понеже се е наложило да се разделят при град Вивотем, за да избегнат сражения преди да достигнат целта си. За жалост, едината част от батальона се натъкнал на вражеските войски, въпреки опитите си да ги избегнат. Войните ни били притиснати до стените на село Мелей, опитвайки се да го защитят. Борили се до сетен дъх, но въпреки това те не успели да одържът фронта до пристигането на подкрепление. Целият батальон бил избит жестоко, а селото опожарено. Някой от оцелелите жители на селото твърдят, че демоните търсили определен човек, и—' Опитах да прочета още, но някой затвори книгата под носа ми.
   -Какво ти става, бе? Не виждаш ли, че чета? -намръщих се на Мика.
   -Тази стара книга? Няма смисъл да я четеш. Пълен фалш! -каза той и се засмя.
   Опита да прибере книгата, но аз я хванах и започнахме да я дърпаме като малки деца. Викахме и се бутахме, докато накрая Наруми спечели спора. Тя издърпа книгата и я огледа. Погледна косо Мика, а после каза:
   -Наистина не си струва. Ще я върна в библиотеката.
   Тя тръгна веднага към библиотеката, което предизвика шумен стон от страна на Лени. Ооооо, той наистина я обича!
   -Извинявай, Лени. А ти, какво те прихваща? Какво и има на книгата? -обърнах се към Мика.
   За разлика от преди малко вече изглеждаше доста по-спокоен. Дъвчеше спокойно салатата си и пишеше нещо на онази тетрадка, която винаги разнася със себе си. Напомня ми много на моята тетрадка, която в момента крия под леглото си. Дам, и аз не знам защо го правя, но просто не искам всички да знаят, че не познавам родителите си. Макар и повечето тук да бяха или без родители или пък другият вариант на който се е паднал Рин:
   -Рин Милан Абелард! Казах ли ти, че трябва да се тъчеш по-малко?! -извика една жена, приближаваща бясно към нас.
   Жената изобщо не приличаше на него, но веднага разбрах, че му е майка. Само по две причини: първо, имаше същия луд поглед като него, и второ, развика му се с цялото име. Ейлин много обичаше да го прави, макар и да не използваше истинската ми фамили, защото дори тя не я знаеше. Майката на Рин застана зад него и изпука кокълчетата си със зловеща усмивка. Рин се скри зад Мика, като някакъв щит. Много мило! Да жертва моето ангелче! Но изобщо не стана това което си милех...
   -Ох, хлапе. Така и не се научи—
   -Здравей, Натали! -каза бодро Мика и помаха.
   Тя се усмихна и седна до него, сякаш беше забравила за Рин, който все още се криеше за всеки случай. Явно е по-хитър от колкото си мислех.
   -Как си Ми-чан?
   Явно родителите на Рин са японци, защото забелязах, че Рин използва 'сенпай', когато се срещнах ме за първи път. Натали прегърна Мика майчински и стрелна Рин с поглед 'ще говорим после'. Само аз чух вулгарната дума, която измънка той в отговор.
   -Малко съм претоварен, защото не мога да направя докладите си на време, но иначе всичко е наред.
   -Ох, беше малко глупаво от страна на Шизуй да оставя на толкова малко дете толкова много работа, но няма да говоря повече. Знаеш как е, винаги ни наблюдават! -замся се тя и насочи вниманието си към мен. -Значи ти си новото попълнение в отбора на Ми-кун? Трябва да се радваш, много хора искат това място, но както и да е. Приятно ми е, аз съм Натали. Майка на онзи тъмнокосичкия кретен до теб.
   -Аз съм Ед, и на мен ми е приятно госпожо Абелард. -казах и протегнах ръка да се запознаем.
   Тя дръпна раката ми и ме хвана в мечешката си, но ужасно приятна и изпълнена с любов прегрътка.
   -О, миличък, викай ми само Натали. Е, аз ще тръгвам защото 'Хидра' ме чакат. Успех с церемонията ти Ед-кун!
   Тя си тръгна и на масата стана напълно тихо, което даде възможност на Рин да изпълзи изпод масата. Мика прибра тетрадката си и стана.
   -Да намерим Лейла и Наруми и да тръгваме.