When angel loves /rewriting/

Present💫

Сутринта изобщо не мина добре. Започнахме с успиване и се наложи да чакам Мика 20 минути за да излезе от банята.
-Да знеш, че времето не върви на обратно нито днес, нито никога. Няма да закъснеем по-малко ако се влачиш! -изнервих му се аз.
-Имам си принципи, всичкото време за оправяне ми е пресметнато до последната минута, така че прояви малко търпение.
След още 10 минути вече бягахме към кабинета на генерала. Не че не бях атлетичен, но и да ми се искаше не можех да бяхам бързо толкова дълго време колкото се искаше от мен. Още на секундата в която вратата хлопна зад гърба ми се изсипах на земята и започнах да проклинам всички атлети и най-важното -треньорите им. Жената от другата страна на бюрото провери часовника си и подаде някакви документи на г-жа Евънс и тя напусна стаята. Шизуй махна с ръка към столовете пред себе си, без изобщо да каже нищо. Мика се поклони и седна, задължавайки ме да го последвам.
-Ще искам обяснение какво се случи в трапезарията преди седмица. Бих ви наларала да го предадете писмено, но все още не съм видяла докладите които поисках.
-Ако продължава да натяква няма и да ги види. -прокънтя гласа на Мика по връзката ни.
Той се упря на бюрото, усигурявайки си директен очен контакт с генерала, сякаш някаква вражда напираше във въздуха.
-На ваше място, мадам, нямаше да се правя, че не съм гледал записите ит камерите и не съм се смял като 40 годишен девственик.
Тишина. Просмука се навсякъде.
-Той нямаше пре—
Започнах, но бях прекъснат от бурен смях. Ударен с мокра риба? Да, ето това беше чувството.
-Гледах го толкова много пъти, че компютъра ми пропуши! -каза през сълзи Шизуй.
-Нали! После трябва да ми го изпратиш да го направя на презентация за рождения ден на дъртия мрънкалник.
-Заедно с онова когато Рин завърза димка за ножницата му. -добави Шизуй и кръстоса ръце върху дъбовото бюро. -Но за друго ви извиках.
Смеха замръзна в гърлото и на двама им. Аз вече не се чувствах шамаросан, а просто не на място.
-Спокойно де, само исках да ви честитя, че сте парабатаи! Има подарък за вас. Съблечете горницата на униформите си.
Изпълнихме заповедтта без колебание, макар и не мен да ми се струваше малко абсурдна и плод на мръсно под съзнание. Тя ми махна да се приближа към нея. Тя протегна ръце, а аз протегнах своята. Кожата ми настръхна и запари, но само за миг преди по нея да се появят завъртяни символи от тъмно червено мастило. Същият цвят като омразните ми очи. Можех да се закълна, че пише нещо, макар и да не знаех какво. Бяха толкова усукани и завъртяни, че колкото повече ги гледах, толкова по-странни ми се струваха. Генерала повтори същото с ръката на Мика. В момента в който беше завършена, сякаш усетох нишка свързваща не само телата ни, но и душите ми. Сякаш ако тази връзка се скъса ще загубя представа за себе си. Обратният път към същността ми, към Мика, щеше да бъде загубен. Неговата беше в светло синьо като очите му. Докато гледах татуировката му, не пропуснах да спусна поглед и по тялото му. Ако беше възможно да докоснеш някого с поглед, то имам чувството че направо го облизах. Облякох се, смутен от това което си помилих и отново седнах срещу бюрото.
-Тези татуировки са символ на връзката по между ви и на вярата, която ще изградите през времето си като парабатаи. А за мисията, заминавате утре в 6 точно. Ще пътувате с влака, слизате на 'копринените поля' и според информацията ни, на около 100 метра на запад ще видите ниска оранжева сграда. Ще изпратя документите заедно с още информация за самоличностите ви в стаята на Мика малко по-късно днес. Съберете екипа си и разяснете плана си. Няма място за грешки. Ясна ли бях?
Кимнах сковано и напуснах стаята също толкова притеснен колкото и влязох. Пръстите на Мика се преплетоха внимателно с моите. Сякаш беше усетил безпокойството ми.
-Да усетих го. Нали сме свързани, идиот.
-За такъв дребосък имаш много мръсна уста.
Усмихна ми се подмолно и бързо лепна една целувка на бузата ми. Може да беше бърза, но кожата ми горя часове по-късно.
Останалата част от дена мина светкавично, от събранието до вечерята и после преговарянето на плана с Мика по пътя към стаите.
-Да те взема ли утре кагато тръгвам -попитах, след като реших, че ако утре ще умра поне искам да прекарам само още малко време с него.
-Аз ще тръгна доста по-рано, за да предам доклада за мисията. По-добре се наспи и ще се видим там. -усмихна ми се.
Нацупих се и кимнах. Нечия друга ръка се отпусна върху моята на дръжката. Понечих да се обърна, въпреки, че знаех какво следва. Мика преплете езиците ни още преди устните ни да се затворят, оставяйки това по между ни само и единствено за нас. Докато работех върху устните му, една част от мен се промъкна зад стените на съзнанието му и оформи безгласно 'Обичам те'.
Докато се усетя отново блеех тавана, облещен от гадна безсъница. Планат изобщо не ми харесваше. Да, процентите за успех бяха високи, но рисковете прекалено много. Не че можех да измисля по-добър план, даже не се и замислих дали е разумно преди да стана и да кажа че плана е абсурден и прекалено рискован. Лей се съгласи с теорията ми, но поясни, че за събитие с толкова много участници няма по-добра алтернатива. Даже щяхме да вземем допълнително двама сенкопойци, за да подсигурим защитата си. И докато мислех, лъчите на ранното слънце пропълзяха по чаршафите ми.