When angel loves /rewriting/

Не искам да им виждам сметката за ток...

-Аз съм Рин! Приятно ми е, хлапе!

Намръщих се. Рядко бивах наричан хлапе, даже и от доста по-големите от мен. А Рин беше колкото мен на височина. Ако аз съм хлапето тук не искам да чувам как нарича
двайсет-инчовия Мика.

   -Ед. -представих се за пореден път. -И ти ли си ангел?

Той разпери усмихнато ръце, и над главата му блесна прекрасен златист ореол, окъпвайки Рин в бледа светлина.

   -Разбира се! Ако не бях, нямаше да съм тук с Лей, която много ме обича тайно. -подразни я той.

Той повдигна вежди и се подсмихна лукаво, а Лейла завъртя очи скръствайки ръце над гърдите си. Рин изсумтя и щракна с пръсти, карайки ореола да изчезне минговено.

-Къде е Мика? -попита Рин и започна да се оглежда наоколо.

По навик проследих погледа му и се огледах на свой ред, но както и преди малко, след от дребосъка нямаше. 

   -Докладва при генерала. -отговори незаинтересовано Лейла, вниманието и беше изцяло съсредоточено върху ноктите ѝ.

   -А ти какво си все пак, Ед? -попита отново Рин, сякаш вече му беше станало скучно да се оглежда за Мика.

   Почесах се зад врата и пуснах нервен смях, които може би прозвуча по-сплашено от колкото всъщност ми се искаше.

   -Ами... Още не знам. -'май не искам да знам' едва не се изплъзна заедно с останалото, но реших да го запазя за себе си.

Лейла размаха ръка, отново върнала вниманието си към разговора.

   -Рин, това е по твоята част. -заяви тя, едва ли не давайки му команда.

Усмивка отново разтегна лицето му, явно се зарадва, че момичето му обърна поне малко внимание и се обърна към мен. Изпука шумно пръстите и врата си, преди мазолестите му и закалени ръце да хванат раменете ми здраво.

   -Добре, сега прави каквото ти казвам, ясно? Най-вероятно ще се окажеш ангел, за
това няма място за притеснения. -продължи толкова ведро и безгрижно той, че почти сам се забаламосах, че може пък и да оцелея още две два.