When angel loves /rewriting/

Не ставам за гадател

   -Имате лична тренировъчна зала? -светнаха ми очите докато влизах.

По всички параграфи мястото си беше огромно, но може би това, че стените му бяха окачени до последния сантиметър с екипировка го правеха да изглежда не чак толкова голямо. Все пак беше само за един отряд.

   -Да, защото аз все още упражнявам контрола над силите си и ще е опасно за другите отряди. Вече същото важи и за теб. -усмихна ми се Мика, влизайки навъре в залата. 

Макар и самото място да не беше с космически размери, съвсем лесно беше побрало тепих за борба и няколко фитнес уреда сред които и боксова круша, която Наруми риташе и налагаше доста настървено. Различни по вид оръжия с изтъпени върхове опасваха стената до нея, някой от които даже не бях виждал, а да не говорим да назова по име. Рин седеше на близката скамейка, омотаваше ръцете си с бинт, а момиче, което сега осъзнавам, че беше Лейла, бягаше на пътеката съвсем в дъното на залата. И понеже никога не съм бил от най-стеснителните, отидох и седнах направо при Рин, решавайки, че не е правилно да прекъсна тренировката на Лейла.

   -Какво ви направиха вчера? -попитах аз, не особено заинтересован в поздравите.

Малко или много се чувствах се виновен за това което се случи вчера, макар и вината да не бе пряко моя. Аз си бях жертва на обстоятелствата! Рин се замисли за миг, сякаш преценяше коя част от всичко си заслужаваше да ми каже, докато довършваше бинтоването на ръцете си.

   -Нищо специално или неочаквано, приспаха ни, за да не ни натупат и после ни четоха конско. -отвърна той.

   -Съжалявам, че ви докарах проблеми.

Извинението никога не е излишно, а и исках да знае, че не взимам това което направиха за мен за даденост.

   -Няма нужда да се извиняваш, направих го на своя глава. Щом Мика е дошъл за теб, значи си важен. А сега си част от отряда ни, което автоматично те прави и част от семейството ни. -усмихна се той и изчезна някъде измежду уредите навътре в залата.

Приятна топлина се разливаше някъде в мен. Те не искаха да знаят нито кой съм, нито кой съм бил, тук бях просто част от отряд 'Сянка' и това им стигаше да се борят за мен. Не ги познавах достатъчно, че да определя какви хора са, но ако залагаха кожата си за мен, аз го правех за тях.