When angel loves /rewriting/

Залагам вафла на свое име

   Чак сега загрявам, защо не трябва да 'споменавам' нищо за пола на генерала. Да, очаквах да е мъж, но пък тази жена тук изглежда сякаш може да завърже десетима мъже един за друг и да си направи дюшек от тях. Неловката тишина в която тънехме обтягаше нервите ми, докато генерала се взираше в мен и ме притегляше с поглед.

   -За теб Мика си заложи главата, а? -подпря с ръка брадичката си тя, истински заинтересована колко струвам.

   Вдигнах втрещено поглед. Заложил е какво? Не, че не съм уверен в собствените си способности, но ако бях аз щях да заложа не повече от вафла на собственото си име. Нито знаех какво да кажа, нито знаех дали се очаква от мен да кажа нещо.

   -М-моля...? -успях да процедя.

   Преплитах пръсти нервно, като се надявах неспокойството ми да не е толкова явно, колкото го усещах.

   -Тук си имаме някой правила, -тя се изправи от бюрото си и заобиколи бавно стола ми, докато аз се борех да не изпищя и стисна леко раменете ми с пръсти. -трябваше да те убия още с пристигането ти, но Микаел не го прие.

   Главата ми се замая, потърсих Наруми с поглед, но тя не пожела да срещне моя. Долових отровният и кикот зад себе си, но и как ръцете и се движеха ритмично по раменете ми, сякаш за да ме успокоят. Явно си беше проличало колко не желая да съм тук.

   -На кратко, ако се издъниш, той ще умре.

   Наруми все така не ме поглеждаше, стискаше ръцете си в скута и сякаш изобщо не слушаше какво се случва около нея. А аз имах нужда някой да ми каже, че всичко това е смотан сън и никой няма да умре заради мен.

-Та както и да е, -потупа ме по рамото Шизуй, връщайки се зад бюрото си. -исках само да ти кажа да внимаваш, защото никак не ми се иска да убия любимият си войник... Но ако нещо се случи, волята на поданиците ми ще надделее.

   Тя се засмя сладко, преди да се пъхне някъде под бюрото си и да разтършува шумно из шкафчетата там. Няколко листа хвърчаха разпилени, преди Шизуй да се върне обратно и преди да мога да попитам каквото и да е било ми хвърли нещо. Улових го несръчно, не желаейки да се озова лице в лице с неизвестно тежък предмет. В шепите ми лъщеше сребърен, джобен часовник и гравирана сова на нея. Същия като на Мика.

   -Така и така Мика отговаря за теб, значи ще си в неговият отряд. Имай предвид, че може да ти е малко трудно.
  
   Генерала се изтегна в кожения си стол като котка и скръсти крака, хвърляйки бегъл поглед към един от листите разпилени на бюрото ѝ.