💄evil girl💄

153 13 12
                                    

На мен ли така ми се струва или това момиче иска да ме прониже с поглед? Иначе си беше същинска красавица, гърдите й се виждаха добре оформени през леко отвореното й деколте, а черното перфектно очертаваше формите й, но от ледното излъчване ми се прииска да се разплача. Тя мина зад мен и направи нещо, което ме накара да изръмжа тихо. Вдигна Мика на рамото си като торба и тръгна навътре в залата. Последвах я, за да мога да говоря с него, въпреки, че местата които го докосваше изобщо не ми се нравеха. Маки и Елияд вървяха от двете страни на злобната червенокоска като стражи.
   -Време е за тренировка на щитовете ти, Каел. -изръмжа Донатела.
   Каел ли? Какво по дяволите е това?
   -Я чакай малко! Нямаше ли днес да е церемонията? -попитах аз.
   Мика дори не ме поглеждаше в очите.
   -Генерал Шизуй има други задължения. Ще стане след седмица, в началото на месеца. По пълнолуние. Късмет, Еди. -помаха ми Маки.
   Попринцип, бих вдигнал скандал, че ми вика така, но сега си имах друга работа
   -И какво да правя сега? -затръшках се аз.
   Донатела се обърна ядно към мен и отметна червените си кичури в знак на крайно раздразнение.
   -А ти какво искаш?
   Отстъпих една крачка назад, сякаш отблъснат от омразата в тона й.
   -Оооо, стига де Донаа~~ Не бъди груба~~ -измърка Маки.
   -Кога за последно й дадохме да разкъса нечия душа и мечти? -попита Елияд, докато замислено потъркваше брадичката си.
   -Млъкнете и двамата! -изръмжа червенокоската, но не се напрегна.
   Явно тези тримата прекарват повече време заедно от колкото трябва.
   -Може да дойдеш да тренираш щитовете на съзнанието си заедно с Каел, но не знам дали ще издържиш, копеленце... -погледът, който ми хрърли Донатела беше повече от придизвикателен.
   Преглътнах леко, колкото да се поколебая за малко. Навих ръкави нагло и посочих Донатела.
   -А дали ти ще издържиш с мен, загорелтачке? -усмихнах се.
   -Хмм, волята ти ми харесва, предполагам. -тя се усмихна мимолетно, вирна нос и продължи с Мика на рамото си.
   Опитах да го потърся по невидимата връзка, която се беше изградила между съзнанията ни, но срещах само ледено студена, черна стена.
   -Мика? -попитах плахо по връзката ни.
   Тишина. Явно няма намерението да говори с мен. Маки и Елияд изостанаха малко, за да се изравнят с мен.
   -Чудесно се справи, новак. -потупа ме Елияд. -Харесва те!
   -И как по-точно реши това? -извъртях очи.
   -Ами, не изпи кръвта ти и не разкъса сърцето ти. Значи ще се спогодите. -каза разсеяно Маки, докато си играеше с нещо като облаче мрак.
   Протегнах ръка и се усмихнах, все пак така и не се запознахме официално.
   -Аз съм, Едуард или Ед.
   -Или както аз ти викам~~~Едии! -засмя се Маки.
   -Не, без Еди. -нацупих се аз.
   -Добре, Еди~~
   По пронцип не се отказам, но това момиче ме изкара извън релси за няма и 20 минути! Тя подскочи върху раменете на Елияд и разпери театрално ръце, а той последва примера й.
-Ние сме Маки и Елияд! Близнаци, при това елитни сенкопойци! -изпяха двамата в един глас.
Засмях се, не с цел да ги обидя, забавни са. Но това за което бях дошъл се изплъзваше под носа ми.
   -А какво всъщност е сенкопоец? -зададох бавнозагряващият си въпрос.
Елияд потърка замислено брадичакта си, явно това му е някакъв навик.
-Ние сме нещо като лични шпиони на генерала. Можем да се появим навсякъде, където има дори най-малка сянка. -изкиска се Маки и после сякаш за да докаже теорията й, Елияд се разтвори в собствената си сянка. Маки хвърли във вуздаха над главата ми някакво топче, явно за да ме разсее. Започнах да се оглеждам, за да го намеря. Изкара ми акъла когато го видях да се носи точно над мен.
   -Но там нямаше сянка? -проточих бавно.
   -Топчето, глупчо. -Маки го вдигна от земята и ми го подаде. -Дано да си бързо учащ се, защото нямаш много време.
   -Да знам, седмица, нали така? -изсумтях.
   Елияд се появи в сянката на Маки и размаха ръка.
   -Остави това. Отборът ви има мисия след месец. Ако не се справиш до тогава с оръжието си може ти или някой друг да загине.
   Усмивката която момчето си лепна, изобщо не си отиваше с новината, която ми изсипа. Маки явно забеляза изражението ми, такъв ми шибна през гърба, че се закашлях.
   -Спокойно, Ед! Ще ти изплета прекрасен погребален саван от мрак! Така, че душата ти да отиде в най-тъмните бездни! Както баба ми, старият демон го правеше! Хмм... Въпреки, че когато ми разказа това ми изглеждаше малко надрусана, но тя попронцип си прекалява с душите.
   -Ахаа... -засмях се нервно, може би се предава по наследство.
   Момичето си изглеждаше изкофяло.
   -Не е много мило да си мислиш такива неща за едно момиче. -подде закачливо Елияд.
   Подскочих на мястото си. Това момче няма ли представа за лично пространство?!
   -Всички сенкопойци ли четата мисли?!
   -Не, просто Елияд има тази дарба. Той е даемат и понеже сме близнаци, може да показва всичко на мен по връзката ни.
   Загледах се в нищото, усмисляйки казаното. Винаги съм искал да имам близнак. Нямаше ли да е по-приятно да споделям неволите си с някой биологичен роднина? Такъв ми бил късмета!
   -Ъм, Маки, ти каза, че баба ви е демон? Тогава как сте се озовали тук? Не сме ли във война с демоните?
   -Може да ти се стори странно, но войната не е избухнала толкова отдавна. Всъщност се е случило преди околу 16 години... -проточи замислено Маки.
-Тихо! -изписка Елияд и запуши устата й с ръка. -Не ни е позволено да говорим за това!
-Защо?
-Ооо, хайде де Елии! Никой няма да ни чуе. -нацупи се Маки.
-Не.
Момичето започна да се моли с мек глас и да се увива околу врата на брат си, за това имах достатъчно време да хвърля поглед на Мика. Хванах го да ме гледа, извърна стреснато глава, а аз се посмихнах. Сладур.
-Добре! Но когато Донатела започне тренировката! -високият глас на Елияд ме върна към въпроса, който исках да задам.
-Ще ми разкаже те ли как е започнала войната?

#Честита 2018 маняци💙 Изскачам с нова глава по случая, надявам се да ви е харесала🤟💙#

When angel loves /rewriting/Where stories live. Discover now