When angel loves /rewriting/

Беше само слънчоглед, не чорапи!

След като всичко ми се загуби, се надявах, че поне ще получа здрав сън. Но не, Бог каза кошмар, значи кошмар ще бъде.

Стоях на едно място, напълно неподвижен, а околността бе напълно бяла с изключение на една малка черна точка. Или пък беше топка? Не знам дали беше защото съня е устроен така или заради чистото ми любопитство, но отидох и я сръчках, съжалявайки секунда по-късно когато започна да се гърчи и променя, преди да се пукне.

Пред мен стоеше дребно на ръст момче, което представляваше само силует, протегнало спокойно ръка. По принцип не бих я хванал, и ще обвиня съня за стечението на обстоятелствата. Момчето или силуетът, подкачаше вежливо напред, водейки ме през слънчева гора, която и да исках не можех да обясня от къде се появи. Веселият му кикот огласяваше гората, която започваше да става все по-тъмна и по-тъмна докато продължавахме да вървим. Скоро гората, някога слънчева, се смеси с абсолютната тъмнина, в която щях да се лутам ако момчето не продължаваше да ме дърпа, смеха му не стихвайки.

Единственото нещо нарушаващо спокойния черен пейзаж беше бял трон, на който се помещаваше тъмнокоса жена. Носеше ефирна черна рокля слягаща идеално по извивките ѝ, а контраста ѝ с белия трон я правеше още по-зашеметяваща. Тя се изправи и с един лек замах накара цялата тъмнина която ни беше наобиколила, да се раздвижи.

Тъмнината започна да приема форма, образувайки непознати за мен сцени. Явно не бяха предназначени за мен, а за другарчето ми, което ако имаше очи щеше да гледа изцъклено. Силуета му започна бавно да изчезва, сякаш се разтапяше в тъмнината под него, надавайки мощен писък преди да изчезне напълно.

-Радвай се на шоуто. -каза жената и ми се усмихна, разкривайки най-прекрасното си бижу.

-Бих, мадам, но не познавам тези хора. -почесах се по врата, а тя се засмя.

Тя щракна с пръсти, а звука прокънтя повече от колкото се смята за нормално, но отново го отдадох на 'правилата на съня'. Нещо започна да се материализира от мрака.

-Мога да съсипя всеки и да го моделирам в нещо ново, по-добро. -заяви гордо жената, докато от тъмнината отново се образува силуета на момчето от преди малко.

-Мислех, че ритна камбаната, приятел. -изсмях се, но кикота ми бързо заглъхна, когато той се затича към мен.