When angel loves /rewriting/

И крал на самоубийствата е...

-Убийте го. -заповяда полковника и ме посочи с кокалестия си пръст.

   Петтима легионери скочиха към мен, без даже да ми дадат шанс за последно да кажа някоя тъпня която да ме преследва в задгробния живот. Гърба ми опря хладната стена, а златистата аура плъзна по нея като красив брашлян, изпивайки и последните ми сили и желание да се съпротивлявам. Един по-едър мъж пристъпи напред, дупката оставена от него веднага се затвори от друг легионер, ръката му държеше уверено къса кама с ненужно лъскава обсидианова дръжка. Поне ще умра с класа.
Той повдигна камата, а аз не сведох глава и се усмихнах лукаво, дано лицето ми да изпълва кошмарите му. Виждах отблясъка на острието и затворих очи когато образа на момичетата, които оставих сами у дома премина като сянка под клепачите ми. Нека да не разбират, че съм мъртъв, ще се натъжат.

   Без да обръща внимание на последните ми жалвания и сбогувания, нещо тупна на може би около метър от мен, съдейки по отвратителния звук от сблъсъка. Не отворих очи първите няколко секунди, в които още мислех, че гибелта ми ме застига. Нервно отворих очи ненамирайки следа от камата, която щеше да ме посече преди секунди. Предполагам ще видя и друг ден. Никога няма да си призная колко ми олекна когато разпознах малката тъмна фигура застанала между мен и тълпата от хора чакащи реда си да се пробват за главата ми.

   -Спри аурата си! -кресна ми Мика без изобщо да се обръща към мен.

   -Да, защото ако знаех как, аз все така щях да си вися тук и да осветявам помещението като неплатен Човека Факла. -отвърнах хапливо. 

   Искаше ми се да съжалявах, че съм груб към някой, които се опитва да ми спаси жалкия задник, но той ме доведе тук на първо място. Отлепих гръб от стената и скръстих ръце пред гърдите си в уверена поза, на сто процента убеден, че Мика ще ги натръшка и аз ще се измъкна в навалицата. Изплювайки се на перфектният ми план, Микаел пусна меча си и разпери защитнически ръце пред мен. Може би бих се трогнал от жеста ако на височина не ми беше до раменете и имаше някакъв реален шанс да го ползвам за шит.

   -Браво кралю на самоубийствата, защото просто не използва меча да ни убиеш по-бързо, хм? -изкритикувах плана му аз, макар да нямам това право, предвид, че нямам собствен.

   -Какво правиш, Мика? -прокашля се бавно полковникът, без очевиден интерес към новия развой на събитията.