When angel loves /rewriting/

17.

Когато излязохме от стаята, Кени драскаше нещо по пода. Бяха два кръга заобиколени от странни фигури. Определено го биваше с четката. Когато го доближихме се обърна, като преди това завъртя един последен щрих на фигурата си.
   -Мика, ела тук. -помаха русокосият.
Мика седна пред него и изпъна гръб. Аз естествено не знаех за какво става въпрос. Кени натопи четката в бурканчето с тъмно синя, почти черна боя и започна да рисува по тялото на Мика.
   -Не съм от най-глупавите, но на маскарад ли си играем? -повдигнах рамене.
И двамата не помръднаха, все пак щяха да развалят цялата работа на Кени. Но след малко Мика благоволи да отговори на зададения въпрос.
-Това са руни, ще направят заклинанието по-безопасно за мен и тялото ми.
По-безопасно ли?! Значи това все пак застрашава здравето му? Искаше ми се да се развикам и да го дръпна в прегрътките си, за да не може никога да бъде наранен, но знаех, че той нямаше да го приеме така. И как по дяволите трябва да се съсредоточа върху аурата си, когато Мика ще седи срещу мен гол до кръста?! Крачих нервно напред назад няколко минути, когато Кени ме извика.
-Добре, Рин ти обясни как да призовеш аурата си, нали? -попита Мика, който по някаква причина стоеше със затворени очи.-Но не знаеш как да я спреш?
Той отвори очи в очакване на отговор, получи само кимване.
-Докато си под контрол на аурата си, можеш да нараниш някого. За да успееш да я спреш трябва да си представиш някого, когото не искаш да нараниш. Някого, за когото би дал всичко. -продължи Мика със замечтан поглед.
Това ме накара да се зачудя, дали той бе открил този човек? А дали аз бях? Предполагам че никога не бих искал да нараня Ейлин и момичетата...
   -След като задействаш аурата си, имаш точно 30 секунди за да я спреш или Мика ще се намеси. -каза Кени и даде знак за начало.
   Затворих очи и се представих идеала си за сила. Сложих себе си на мястото на единия човек, а на другото място изскочи бледото лице на Мика. Не, това не е правилно! Поклатих глава и замених образа с този на някакво непознато момиче. Усетих как кожата ми се загрява. Задълбочих се все повече в образа, докато топлината не започна да излиза на вълни. Усетих всичко околу мен, дори най-дребните детайли. Сякаш виждах с цялото си тяло. Добре, сега трябва да я спра. Съсредоточих се над образа на Ейлин, Елис и Керал. Усетих, че не е достатъчно, трябва да добавя нещо. Представих си красивото лице на Кати. Тя ми беше нещо като гадже преди да дойда тук. Може би 'гадже' е силно казано, по-скоро 'приятелчета за секс'. Тя е доста привлекателно момиче, има черна къдрава коса и стоманени на цвят очи. Но между нас все пак нямаше обич, просто секс. Въпреки това я приобщих към групата с 'важни за мен хора'. Топлината продължи да се тълпи неумолимо. Не се получи, оставаха ми околу 10 секунди. Насилих се да убедя себе си, че те наистина са единствените за мен. Сам осъзнавах, че най-важният за мен човек седи на ръка разстояние, но не исках да го призная. Дори пред себе си. Опитах наистина... Ето, че усетих силата на Мика да погася моята, като кофа студена вода. Почувствах умората, макар и не толкова силна. Отворих очи да погледна седящото срещу мен момче. Не изглеждаше много уморен, за сега е добре.
   Пробвах още 5 пъти, но отново не се получи. Чувствах се ужасно уморен, а Мика целият трепереше и се опитваше да си вземе въздух. Кени метна едно одеало на голите му рамене.
-Стига толкова за днес. -каза Кени и тръгна да помага на Мика да стане.
   Но той отхвърли помоща.
-Мога да го направя още 2 пъти. -настояваше дребосъкът.
-Не мисля че—
-Моля те, Кени!
   В крайна сметка Кени се предаде, а аз бях толкова уморен, че изобщо не ми се спореше. Не осъзнавах, че съм се втренчил в тъмнокосото момче пред мен, преди Кени да засече погледа ми. Отклоних го и се изчервих.
-Но първо искам да кажа нещо на Ед. -каза Кени докато идваше към мен.
   Той се наведе заговорнически с подла усмивка и започна да шепти, така че само аз да го чуя.
-Ще ти кажа една тайна. Когато си под контрола на руните ми, мога да виждам мислите ти.
   Веднага се отдръпнах и се изчервих. Дали е видял какво си мисля за Мика?
-За да се получи контрола ти трябва да си честен поне към себе си. Ако не се получи, ще нараниш наистина най-важният за теб човек.
   Посочи Мика, който седеше със затворени очи и се опитваше да регулира дишането си.
-Н-не е така. -извърнах глава настрани за да прикрия явната истина.
-Щом така мислиш. -засмя се и ми хвърли знаещ поглед. -По-добре му кажи какво чувстваш, всичко ще си дойде на мястото.
   Върна се на мястото си зад Мика и ни даде знак да започнем. Трябва да бъда честен със себе си. Съсредоточих се и си представих самият мен. От кожата ми излизаше златиста пара, чиста аура. 30 секунди. Топлината напускаше тялото ми на талази, като стопляше всичко наоколу. Бъди честен със себе си. Представих си още една фигура до моята. 20 секунди. Образът на Мика се приближи към мен и ме обгърна с хладните си ръце. 10 секунди. Усетих, че силите ми отслабват, но не на време. Ето, че отново непоклатимата сила ме заля напълно.
-Почти успях! -извиках и ударих пода с ръка.
-Още... веднъж... -простена Мика.
Вдигнах глава към него и реших.
-Категорично не. -отсякох.
   Сякаш всяка капка кръв бе изтекла от лицето му. Кени го хвана през гърба и го дръпна леко назад, за да може да легне.
-Достатъчно. Той вече знае какво да прави.
   Прав е. Наистина знам как да предизвикам силата си и как да я спра.
-Последно. -продължи Мика, дишайки на пресекулки.
   Наистина не исках да излагам Мика на риск, но ще стане още по-зле ако се проваля.
-Моля те! Още само веднъж! -включих се и аз.
   Мика извърна умолително поглед към по-голямото момче.
   -Ахх, защо съм толкова мекошав. -измънка Кени и бутна Мика в първоначалната му позиция. -Това е за последно.
   Отново заехме позиция, излагайки на риск живота и на двама ни.