When angel loves /rewriting/

Just ceremony, be calm.... Shit, I'm burning!!

Отборът ни вече беше в пълен състав, и готов за действие. Е, аз трябва да действам. Когато влязохме в залата, едвам се сдържах да не ах-на. Тук всичко ли е толкова мащабно?! Самата зала не беше нещо специално, но нещата вътре бяха. Отстрани до стените имаше наредени разни малки пиадестали, явно с реликви от разни важни събития. Бяха осветени доста добре, но пак нямаше как да прочета табелките от мястото си. В страни от главния вход от който влязохме ние имаше две по-малки врати. Явно складови помещения или нещо подобно. Обаче края на залата беше най-странното нещо, което съм виждал от идването ми тук, а това си значи много. До стената имаше два подиума, простиращи се по цялата дължина на залата, като задния беше доста по-висок. И на двата имаше по два пиадестала, само че на предния подиум бяха изработени от сребро, а задния от злато, или на мен така ми изглеждаше. А върху самите пиадестали, по-скоро над тях, се носеха огромни топки енергия. Златният пиадестал от ляво беше празен, и ми е доста любопитно защо, за това се обърнах към Мика. За жалост той изглеждаше толкова отвеян, че не се й надявах да ми даде отговор.
-Пиадестала ляво от е празен, защото енергията му е в Мика. -каза Лей. -Ако се вгледаш по-внимателно ще забележиш, че на ниския подиум дясната сфера излъчва топла и приятна енергия, а лявата студена и мрачна. Това са поличби и проклятия, по-дребни енергий, повелителствани от двата върховни елемента на високия подиум, лед и огън. Лъдът е в Мика, и генерала има очаквания, че ти ще приемеш огъня. За това се съгласи с желанието на Мика да те остави жив.
Трябваха ми няколко минути да възприема новата информация, взирайки се в пиадесталите. Ако следвам логиката на подреждане на пиадесталите, значи поличбите са повелителствани от огъня, а проклятията от леда. Чак сега забелязвам, че около сферите наистина кръжи енергия. Тихи стъпки идващи от края на залата прекъснаха размишленията ми. Ето, че генерала и гвардията й пристигнаха.
-Приятно ми е да ви видя отново, 'Сянка'. -отрони Шизуй и махна леко с ръка.
До нея седеше дребничка, но доста елегантна жена с очила и някакви листи в ръце. Явно се явява нещо като секретарка.
-Отбор 11, 'Сянка'. Микаел Арчерън, Лейла Ейрис, Наруми Евънс, Рин Абелард, Лени Сталард и кандидата за оръжие -Едуард Миелс.
Едва не се задавих, когато чух фамилията си. 'Миелс', дори не беше истинската ми. Така се казваше сиропиталището, където ме е оставила 'обичната ми майка', още когато съм бил бебе. До някаква степен трябва да се радвам, че са ме взели толкова рано, сиропиталище 'Миелс' и до ден днешен си е свърталище за отрепки. Последвах примера на останалите и се поклоних скромно, усещайки парещия поглед на полковника върху тила си. Когато вдигнах глава забелязах, че Наруми и секретарката си разменят гневни погледи, и естествено не знаех причината.
   -Ъм, русата мадама да не е някаква стара позната на Наруми? -попитах Мика.
-Ами...може да се каже. Това е госпожа Евънс, майката на Наруми.
   -Богове...
   Едва успях да си прехапя езика да не кажа последното на глас. С две 'Нарумита' наоколо няма да е лесно.
-Мислех, че майката на Наруми по-скоро би била някой доста боен тип. -повдигнах отново въпроса.
-Ами тя си беше доста бойна, но генерала я искаше до себе си на всяка цена. -засмя се Мика и приятният звук погъделичка съзнанието ми.
   -Защо?
   -Сега ще разбереш.
   Шизуй се отпусна на близкия стол, който дори не бях забелязал. Майката на Наруми се приближи до мен и стисна ръката ми, като се представи доста злобничко ако питате мен:
   -Горе-долу ми е приятно да се запознаем, викай ми госпожа Евънс. Ще започваме ли?
   Премигнах изненадано, та тази жена беше пълна противоположност на Натали! Злобна и надменна, но не по забавният начин на Наруми, а наистина злобна. Тя пусна ръката ми без да изчака отговор и подаде папките на полковника. Госпожа Евънс извади съвсем внимателно един златен кинжал от черния колан на кръста си и преряза тънка линийка на снежно бялата си китка. Каза нещо много тихо и когато първата капка падна на земята, от твърдия под изскочи нещо като голямо огледало, но кърваво червено и сякаш живо. Нямам как да ви го обясня, но от ръба капеше нещо като кръв, само че по-тъмна от нормална човешка кръв. Нямам как това нещо да е изскочило от нищото! Тази жена е нещо чудовищно!!
-Най-силната запечатваща техника в ордена. Единственият човек успял да запечата Огледалото на Покушението. -обясни Мика.
-А защо им е да го запечатват? И защо е Огледало на Покушението?!
   -Ще ти обясня друг път.
   Кимнах едва доловимо и зачаках да ми обяснят какво се очаква от мен. След подробни и много бавно обяснени инструкций, разбрах, че просто трябва да поставя ръце на повърхността на огледалото и да накарам аурата ми да се влее в течността вътре. А, която всъщност е модифицирана демонска кръв, обясниха ми, че те имат много силен вроден усет, за това са я използвали.
-Е, време е да започваме. Всички да отстъпят назад с изключение на Ед. Ти пристъпи напред. -каза госпожа Евънс докато Наруми правеше нещо на ръката й.
Пръстъпих озадачено и бавно напред, бавно но славно! И поставих внимателно ръце на огледалото. Усещането беше доста странно, сякаш пипах огромна, кървава медуза. Колкото гладко и хлъзгаво, толкова и отвратително. Приплъзнах пръсти по хлъзгавата повърхност и спуснах аурата си по ръцете.
-Какво по...?!
Чух гласа на полковника зад себе си и реших да отворя очи.
-М-МОЛЯ?!!! АЗ ГОРЯ ЛИ?!!