When angel loves /rewriting/

Library

С Мика нямахме избор, за това просто се изправихме смутено и тръгнахме по тъмните, празни коридори. Понеже не знаех къде се намира тази библиотека, вървях на почетно разстояние от ядосаният дребосък.
   -Да ме изрита от залата?! Да не съм някое хлапе?!
   Трябваха ми много усилия да преглътна съркастичния си отговор. Около нас беше напълно тихо, до преди няколко минути. Мика спря пред някаква отворена врата, помаха и се усмихна. Защо на мен никога не ми се усмихва така?! Побързах, за да видя какво се случва и едва не се развиках, когато  група от 5-6 момичета скочи върху Мика и паднаха заедно на земята. Търкаляха се на земята поне 5 минути, искаше ми се да съм на мястото на тези момичета. След като вече се изправиха и поуспокойха, успяха да изговорят няколко смислени думи, а не само крясъци и гълчене.
   -Микаа! Каза, че ще ни посетиш още преди седмица! -изписка едно тъмнокосо момиче.
   -Извинявай, Елизабет. Имах доклади, които всъщност още не съм довършил... -заоправдава се той.
   -Гледай да не се вторачваш в листите до посреднощ. Накрая вместо очила ще ползваш лупи. -изкиска се едно момиче с руса коса до брадичката.
   -Благодаря за съвета, Кели.
   После, без да каже нищо го прегърна едно средно високо, но доста красиво момиче. Тя се усмихна топло и му намигна.
Карамелената й коса беше вързана на две сладки опаши, а лешниковите й очи контрастираха перфектно. Не осъзнавах от колко време съм се вторачил в нея, преди погледите ни да се срещнат. Тя се прокашля и ме посочи. 
   -Ъм, Мика, кой е това?
   Доближих се до Мика, но той се отдръпна стреснато и се изчерви.
   -Аз съм па—
   -Това е Ед, нов е в отряда ми. -прекъсна ме той, явно е усетил какво ще кажа. Посочи момичетата и ги представи. -Ед, това са Ари, Куними, Кейси, Елизабет, Кели и Рия.
   Нямаше как да запомня всичките имена, особенно, когато три от тях започваха с 'К', за това реших да го направя с помощта на първото впечатление. Запознах се с всяка една поотделно и ето какъв е извода ми: Ари е милото момиче с кестенява коса на кок, Куними е червенокоса перверзница, Елизабет се отличаваше от другите с неземната си красота и пъстри очи, Кели е съркастичната русокоска, Рия определено беше най-разсеяна и гарваново черната и коса на шарени кичури и замечтаните й меко зелени очи бяха в подкрепа на това, а Кейси с карамелената си коса ми се стори най....земна? Или може би проницателна? Оо, определено си беше проницателна. Ето как протече разговора ми с нея:
   -Аз съм Кейси. Приятно ми е!
   Поех протегнатата ръка и се усмихнах. Тя дръпна рязко ръката ми, доближи се до ухото ми и прошепна:
   -Какво има между вас с Мика?
   Отдръпнах се, а тя се засмя на явно изчервените ми бузи.
   -Н-нищо! Та ние дори не се понасяме! Хахахаха, нали?
   Нервният смях малко ме предаде, за това побързах да извърна поглед в друга посока. За жалост 'другата посока' се оказа точно Мика. Проклех се на ум и отново погледнах към момичето.
   -Стига, Ед. Не съм толкова глупава.
   Тук не отговорих, замълчах си, а тя явно усети, че нямам какво да кажа.
   -Струва си да се бориш за Мика.
   Тя стисна ръката ми в нейните две и се усмихна даже по-мило. Кой да знае, че е възможно?
   -З-знам това... -измънках.
   -Да знаеш, че държи на лоялността. Късмет!
   Тя ми помаха и се върна при другите момичета. Нормално е перфекционист да държи на лоялността, но все пак нямах смелостта да я попитам от къде знае това. И аз се върнах при останалите, като нямаше как да не забележа, че Мика седи на дразнещо почтително разстояние от мен. Изръмжах тихо, но какво право имам аз над него?
   -Е момичета, ние ще тръгваме. Трябва да търсим някой неща в библиотеката и нямаме много време. -каза Мика.
   Куними и Кейси се хванаха за ръцете и изскочиха до нас, което не мога да кажа, че не ме стресна.
   -Ние идваме с вас. Трябва да си намеря интересна книга за четене. -обясни Кейси и засука един кичур косата около пръстите си.
   -Ами ти Куними? До сега не съм те виждал да четеш нещо друго освен менюто. -засмя се Мика.
   Тя ни хвърли такъв перверзен поглед, че Мика спря да се смее и даже леко се сви зад Рия.
   -Не го приемайте грешно, но идвам за да гледам.
   -Да гледаш, какво? -имах дързостта да попитам.
   -О, наивни ми Ед. Вие сте тръгнали към тъмната и самотна библиотека, при това само двамата. Да не говорим, че Мика подскача и се изчервява всеки път щом го доближиш, а ти на свой ред щеше да ни скочиш на бой когато го прегърнахме. Няма как да пропусна това.
   Момичетата започнаха да се кикотят и да ни побутват весело. Аз се изчервих малко, но бях свикнал. В старото училище ме шипваха с всякакви момичета. Но Мика от друга страна покри лицето си с ръце и прошепна нещо от сорта на 'г-г-грешиш'. Сладко. Хвърлих му един бърз поглед, за да знам, че е добре.
   -Оо, стига! Толкова сте сладки! Искам и аз да гледам! -проплака Рия.
   -Рия, мила. Не знам, дали знаеш, но хората там четът книги. Не ценоразписът в салона за красота. -изтъкна Кели.
Мика и Кели удариха юмруци в поздрав, да, тези двамата можеха да си отворят училище на име 'Съркастични забележки за всякакви възрасти'зКейси и Куними вече бяха на вратата и ни приканваха да побързаме. Бутнах Мика към изхода и се обърнах да кажа чао на момичетата.
   Преди да се усетя вече бяхме пред широката дъбова врата на библиотеката, цялата покрита с прекрасна дърворезба. А в средата, изящен червен камък, който сякаш блестеше и ме привикваше. Протегнах се да го докосна, опиянен от аленото сияние. Приличаше на втвърден огън, чиста сила събрана в това малко камъче. Вратат се отвори и опиянението ми изчезна заедно с разсеяноста ми, отстъпвайки място на гледката към най-прекрасната библиотека, която някога съм виждал.