When angel loves /rewriting/

14.

   -Аз съм Едуард. На кратко, Ед.        
   -Е, приятно ми е да се запознаем, Ед. Мика ми напълни главата с името ти. Кени получи неприятен юмрук в ребрата, заради това си изказване. Но аз вече се бях заплеснал, Мика  е говорил за мен? Гледах да контролирам превъзбудата си, докато другите момчета спореха.
   -Е до по-късно Мика, Ед. Помаха ни и се отдалечи с усмивка. Изглежда приятен тип.
   -До по-късно ли? -наклоних глава към Мика, който по някаква причина избягваше погледа ми. -Хей, добре ли си?
   -Д-да! Той ще ни помогне с тренировката по-късно. По-скоро ще помогне на мен със заклинанието.
Взехме храната и се върнахме на масата, където беше странно тихо. Когато всеки взе чинията си, забелязах, че тази на Мика бе почти празна.
   -Ама ти не се ли храниш?!
Останалите трима на масата изстенаха и отвърнаха в един глас:
   -Не трябваше да питаш.
Секунда по-късно Мика извади една дебела тетрадка, един бог знае от къде и я сложи на масата.
   -Според изчисленията ми, трябва да тежа точно 52.2 за да съм способен да използвам всичко научено в битка. Изчислил съм си и калорийте, така че да ми стигат до следващото хранене. -каза Мика и ми се усмихна доста доволно.
   -Ами онзи път когато припадна? -изсумтя Лейла и натъпка едно пърче от пицата си.
   -Случи се само веднъж! Просто не бях пренесъл една единица от натоварването.
Ние започнахме да се храним, а Мика да драска нещо в тетрадката си. За малко да се задавя с палачинките си, когато си сложи очила, който му седяха толкова добре, че даже болеше.
   -Готово! Най-накрая се получи! -скочи той и размаха тетрадката си.
   -Кое се получи? -попита Наруми, макар да изглеждаше доста отегчена.
   -Изчислих и натоварването при мисия. Там е доста по-вискоко, за това трябва или да удвойм калорийте или да ги утроим. Но никога не сме сигурни така че—
   -Не трябва да експериментираш така със себе си! -ядосах се аз.
Дори не се усетих, че викам. Той, както и всички останали, които ме бяха чули, ме погледнаха объркано. А ме чуха и хора от други отбори. Дори не знам защо се ядосах така. Грижа ли ме е за него? Най-вероятно просто съм изнервен от новата обстановка. Или съм изнервен от това, че е по-умен от мен? А аз изобщо не се смятах за глупав.
   -С-съжалявам.
Другите откачиха погледите си от мен с изключение на Мика. Довършихме закуската си в мълчание и после двамата тръгнахме към стайте си, понеже само нашите бяха толкова в дъното.
   -А-аз.. извинявам се че ти се развиках. -заекнах аз, трябва поне да се извиния както трябва.
   -Не го мисли. Понякога просто прекалявам.
Той се засмя неловко. Аз бях виновен, а той се изкара виновен. Трови ми нервите.
   -Ще дойда да те взема за обяда. -съобщи ми той и се шмугна в стаята си.
Вдигнах рамене и се прибрах в моята си стая. Опънах се на леглото и сложих ръце зад тила си. Неруми не беше ли казала нещо за някаква церемония? Може и на мен така да ми се е сторило. Не исках да заспивам, понеже бях почти абсолютно сигурен, че ще сънувам онази странна жена. Така и не разбрах името й, или какво иска от мен. Но все още ме е страх да попитам Мика, може да засегна болна тема. След дълбоки размисли, все пак се унесох. Сънят ми не беше това, което очаквах. Седях в напълно бяло и празно пространство, с изключение на едно малко момченце, седящо на 15 метра от мен. Беше облечено в синьо костюмче, което му седеше много сладичко. Появиха се някакви хора, чийто лица бяха размазани, за това нямаше начин да ги разпозная. Хванаха момченцето за ръцете, а то се усмихна по-широко от колкото си мислех, че изобщо е възможно. Гледах тази картина поне 3 минути, така де времето в сънищата е относително, но все пак бях неспособен да разпозная когото и да било от тримата. Без да усетя, картината се промени, момченцето беше облечено в дрипи, а родителите му ги нямаше. Плачеше, този път никой не дойде. От някъде се появиха въжета, едното се оплете околу врата на момчето, но без да се стегне, а другите околу китките и глезените. В следващия момент, момченцето беше малко по-голямо и цялото в рани и белези. Усмивката му от преди я нямаше, а това което направи в следващия момент накара сълзите ми да закапят. Бръкна в една от раните си и с кръвта нарисува усмивка на лицето си. Покрай изкуствената усмивка безспирно се стичаха сълзи.
   -Всичко ще е наред, Ед. -каза момченцето и се усмихна фалшиво, въпреки сълзите.
Събудих се викайки. Този сън беше по-зле и от предишните. Раших да се разсея и за това бръкнах в сака с малкото багаж, които успях да събера преди да бъда доведен тук. Извадих тетрадката с информацията за родителите си. Бяха си само изречения събрани в тетрадка, но това беше и цялата ми надежда. Хвърлих тетрадката към стената и забих глава във възглавиниците. Какво право имам да се оплаквам?!! Момченцето от съня имаше много по-тежък живот от моя, но въпреки това, то каза на мен, че всичко ще е наред. Не мога да се понасям. Погледнах часовника си, след малко трябва да е обяда, значи и Мика ще дойде скоро. Съблякох се и минах под струята на душа. Загледах се във водата, която се стичаше по настръхналата ми кожа. Дали наистина харесвам Мика, или е само илюзия на болния ми мозък? По-добре да престана да мисля за това и да се съсредоточа върху себе си. Изключих водата и сложих кърпа на кръста си. Тъкмо щях да изляза, когато образът в огледалото привлече вниманието ми. Бях си аз, но като гледах този образ си представях момче, без проблеми, със стабилно семейство и най-важното - без тези странни приливи на болка! Като стана въпрос, не съм получавал днес, а попринцип е всекидневно. Може би по-късно? Дано да не съм сред хора, когато се случи. Точно излязох от банята и вратата се отвори рязко.