When angel loves /rewriting/

15.

Вратата се отвори, а от другата страна седеше Мика. Носеше черна униформа в ръцете си и ми я хвърли.
   -Имаш 3 минути за да —
Не довърши изречението, явно чак сега разбра за какво става въпрос. Целият се изчерви, обаче и аз не изостанах. Седяхме и се гледахме, никой не бе способен да се помръдне. Мика се олюля и тръшна вратата, като извика от вън.
   -СЪЖАЛЯВААААМ!
   -Това не помага, глупак!
Отговорих му аз и се заех да се приведа във ред. Макар и за скромните 3 минути. Заех се да обличам униформата. Отне ми точно една минута да се облека, а останалите две прекарах пред огледалото.
   -Изглеждам добре! -усмихнах се на отражението си.
Говоря на огледалото, как може да съм се чувствал умен?! Взех часовника и излязох от стаята си. Мика се беше подпрял небрежно на стената, което ми позволи да огледам цялото му тяло. Не исках да си призная, че униформата му стой по-добре, от колкото на мен.
   -Следващият път да чукаш! -намръщих се аз.
Той само кимна и преплете срамежливо пръсти. Спряхме точно пред трапезарията, където ни чакаше Рин.
   -Къде са момичетата? -попита Мика, след това се огледа.
   -Казаха, че може малко да закъснеят. Ходиха до града. -измънка Рин.
Явно идеята не му се спогаждаше.
   -Добре, тогава. Ще ги изчакаме още 5 минути и влизаме.
Пуснах един раздразнен стон и се упрях на стената, а Мика, като някой психар просто си седна на земята.
   -Колкото и да претендираш, че не си дребен, сега вече наистина някой ще те настъпе. -подхвърлих аз.
Предпочитах да мисля, че е неволно, макар и да ми беше ясно, че не е.
   -ХАХАХАХАХАХАХА! -затъркаля се Рин.
Сам се поздравих за чувството си за хумор.
   -ЕД!
Мика ми скочи на гърба и започна да ме налага с дребните си ръчички. Което не ми помагаше да спра да се смея. Другите отбори минаваха през еуфорията и просто влизаха в трапезарията, като не забравяха да ни метнат по някой поглед. Някой правеха даже и снимки. Въртях се в кръг, опитвах се да съборя дребосъка, но той се държеше с всички сили.
   -Хайде де Мика! Слез вече!!! -мрънках аз.
Естествено не получих отговор, само още един удар. Не забелязах лежащият пред мен Рин и в опита си да го избегна блъснах гърба си в стената. Или по точно Мика.
Паднахме на пода, право в краката на Наруми и Лейла. Когато се изпавих, видях че тениската на Мика се беше скъсала, разкривайки странни белези по гърба му. Протегнах ръка на ги докосна, което го накара да потрепери и да се обърне.
   -Какви са тези белези? -попитах без изобщо да се усетя.
   -Наруми и Лейла ме набиха! -изстреля той и побягна към стаята си.
Погледнах към двете момичета, а те просто ми хвърлиха мазни погледи.
   -Ти си следвашият. -засмяха се те с някакъв извратен злостен смях.
По тялото ми побяга ледена тръпка.
   -Закъсняваме за обяда. -разсеях ги аз.
   -Така ли мадам? -запя Рин -Мислех, че сме закъсняли преди 15 минути, това вече си е все едно да не отидем.
   -Ама си и ти! -шибна го Лейла.
   -Хайде да влизаме. -заповяда Наруми и ни поведе към масата.
Понеже Мика го няма, този път за храната отидоха Наруми и Рин.
   -Кени ми каза, че ще имате тренировка върху аура контрола. Късмет. Ще ти трябва. -изкикоти се Лей.
Преглътнах звучно.
   -Толкова ли е трудно?
   -Ами в предвид, че имаш най-много пет опита, да.
   -Защо пет? -повдигнах вежда.
   -Дори и със помощта на Кени, рано или късно заклинателят ще се измори. А и самото заклинание е прекалено тежко, за хлапе на 16.
Лампичката ми светна. Спомних си, че само нефилимите могат да използват заклиния. Имахме само един нефилим. А тогава как Мика се е научил да го контролира?
   -Значи имам най-много пет опита? -попитах отново.
   -Зависи. Мика доста често насилва себе си до краен преддел. -смръщи се Лей. -Но бих казала, че на 7я път ще припадне.
Да припадне ли? Толкова много ли влагаше в една обикновенна тренировка? Лейла отново прекъсна мислите ми.
   -Смятам, че този път ще се насили до 9.
   -Че защо?
   -Не ти ли е казал за церемонията?
   -Ами май не.
Ядосах се, въпреки че нямах представа защо. Ама все пак трябваше да ми каже за какво става въпрос. Сега 100% ще се проваля пред всички!
   -Ъ-ъм... И кой ще е на тази ц-ц-церемония?
Взе да ме избива на паника, а Лей веднага забеляза и ме удари по гърба, след което последва силно кикотене.
   -Сценична треска а? Спокойно! Ще бъдем само от отбора 'Сянка'. Плюс генерала, охраната й, полковника и няколко от подчинените му.
Добре, че съм седнал, защото краката ми се подкосиха. Усетих как стаята се завърта околу главата ми. Ще се изложа пред генерала! Това си е пълен фал. Нечия ръка се опря на рамото ми. Въпреки нежеланието си се обърнах. Лоша идея. Стомаха ми се обърна, а аз на свой ред обърнах съдържанието му в предвидливо поставения от Мика кош.
   -Всичко ще е наред. Нали за това са тренировките!
Намръщих му се, докато взимах салфетка да се изчистя.
   -Пропускаш факта, че до церемонията има само една!
Той се засмя нервно и седна до нас.
   -Радвам се, че ти е забавно. -изръмжа половника зад нас.
   -Извинете ме? -изсъска Мика.
   -Защото когато главата ти падне, аз ще се смея последен.
Сякаш нещо в мен прищрака, след което гнева ми ме изпълни.