When angel loves /rewriting/

Нямам академични успехи, очи стават ли?

-Знаеш ли, не съм длъжна да ти казвам нищо. -усмихна ми се Наруми.

Неволно, или пък не, извъртях очи. Крачехме бавно по коридора обратно към залата. Държах четири чаши взе още димящо кафе, които почти неприятно затопляха ръцете ми. Наруми поскачаше около мен като злорада котка, щастилво топейки пръсти в собсвеното си кафе. Очевидно се наслаждаваше на любопитството, което сама беше решила, че проявявам. Не бях достатъчно любопитен, за да и угодя и да се помоля за отговори.

-Ами тогава недей. -подхвърлих вяло, избягвайки вероятно ненужна информация. 

Наруми спря рязко и вдигна глава хъмкайки, сякаш нещо появило се току що на тавана изискваше незабавното ѝ внимание.

-Щом настояваш. -каза след секунда тя. -Но не казвай на Мика, че съм ти казала.

Не, че избягвам да клюкарствам или съм най-примерния човек, но да пазя тайни не ми е любимото. Особено тайна, която дори не е моя. Ненужно е и обвързващо.

Наруми изприпка до мен, грабна една от чашите и най-накрая стъпи стабилно на земята, предотвратявайки ранната смърт на кафето в ръцете ѝ. Дълго мълчание се проточи. Отдадох го на това, че може би е променила мнението си и е решила, че не бива да споделя нещо такова с мен. И нямаше да кажа нищо ако когато вдигнах очи не видях скованите ѝ рамене и неясен поглед.

-Всичко наред ли е?

-Виж, не го приемай, всякаш имам нужда да оправдая Мика по някакъв начин. Той няма вина, но се чувствам длъжна да обясня и неговото държание.

Кимнах, макар повече на себе си от колкото на нея. На пръв поглед, Микаел изглеждаше силен не само физически, но и психически, а начинът, по които се пропука след като онова момче си тръгна малко или много разтърси и мен самия.

-Какво имаш предвид?

-Ще разбереш. - тя се проклашля и подритна невидимо камъче на пътя си преди да започне. -Може би си се досетил и сам, но Нао е бившото гадже на Мика.

  -От край време не се славя със забележителни академични успехи, но пък имам очи. -повдигнах рамене.

   -Добре, както и да е. -изсъска ми Наруми. -В началото, когато Микаел пристигна в Ордена, доста хора се бояха да го доближат. Това малко или много се отрази на психиката му и го направи лесна плячка за неприятни хора. Колкото и да не ми се иска да го призная, първият човек, които опита да говори с него беше Нао.