When angel loves /rewriting/

'Никой не ги е виждал' значи ли, че са мъртви?

Безцелното, за мен, половин-часово лутане по коридорите така и не ми стигна да измисля причина поради която още
някой високопоставен ще иска да ме види освен да ме убие. Не, че искам да ставам претенциозен или нещо подобно, но за днес няколко маратона ми стигат.

-Ъм.. За какво ме вика този 'генерал'?

-От къде да знам? -Наруми спря на място и се завъртя на пети, преди да ми изцъка и да завърти очи.

Впрегнах всяка своя налична мозъчна клетка, а те не са много, да не кажа нещо в отговор. Нито съм проявил желанието да бъда тук, нито съм искал арогантното и отношение. Мисли ли, че ако имах избор още щях да съм тук? Надменни хора, просто ги обожавам. Стъпвах ядно след нея, молейки се всичко да приключи колкото се може по-бързо и без жертви или поне без мен като такава.

Няколко завоя в пълно мълчание ни отведоха до задънен коридор, в края на който имаше огромна врата. Абаносовата дървесина не беше украсена с нищо друго освен две масивни златни дръжки с люспести дракони изваяни на тях, покрити щедро със скъпоценни камъни. Исках да попитам дали драконите на дръжките имат същия смисъл като совата на сребърния часовник, но пък разговорите с това момиче бяха по-неприятни от колкото бях готов да понеса. Тя се обърна към мен, препречила пътя ми към вратата сякаш знаеше какво си мисля.

-Виж, преди да влезем трябва да ти кажа как горе-долу да се държиш пред генерала. -каза тя, кръстосвайки ръце пред гърдите си небрежно.

Не можех да пренебрегна как това удари нерв. Ясно, идва момчето от човешкия свят на това прокълнато място и всички започват да се държат все едно е дошъл от Марс и няма елементарни обноски. Хвърлих изнервен поглед към огромната врата извисяваща се над мен, сякаш тя беше виновна за кривото ми настроение. Самите намерения на русото момиче да ми разясни как работят нещата на непознато за мен място не бяха толкова неоправдани, но винаги е по-удобно да се сърдиш на някой друг за собствената си липса на желание за каквото и да било.

Ако не нещо друго, то поне зад вратата можех да намеря отговори на важните за мен, но пък за никой друг, въпроси. Какво се прави в този 'Орден' и защо аз съм част от него. Внимателно изграждах въпросите си и последователността им, решен да не изляза без поне половината отговори. Наруми до мен обаче, като че ли не се бе трогнала особено от дълбоките ми размисли и лични драми и започваше за недоволства.