When angel loves /rewriting/

Yume

   Не съм се виждал с Мика от 6 дни. Утре е церемонията, а ние не сме се засичали даже в залата. Винаги ходеше да тренира преди или след мен, като оставяше задължението като мой треньор на Рин. Не знам дали му е казал какво съм направил или просто му е направил услуга, но си беше кофти. Не се появяваше и в трапезарията. Не забелязах Наруми или Лейла да се притесняват или шашакат. Може би е нещо обичайно за него.... Дано да е така. Все още нямах представа какво ще трябва да правя на тази церемония за да получа оръжието си, който и да попитам никой не ми казва. 'Съжалявам, Ед, заповед на генерала.' Не успях да изкопча информация дори от Лени, а пък той си е мило момче. Ето, че влизам в залата за сутрешна тренировка, един ден преди церемонията. Рин още го нямаше за това реших да седна при Наруми, която допиваше сутрешното си кафе.
   -Тренирал си аурата си само веднъж, нали?
   Въпросът й ме изненада, въпреки, че беше права.
   -Мика беше единственият, който можеше да ме тренира. След като не се разбираме напоследък, реших просто да чакам.
   Сто процента съм сигурен, че Наруми знае защо сме се скарали. Мика и казва абсолютно всичко.
   -Това не е напълно вярно. -отговори ми замислено тя.
   -Какво имаш предвид?
   Ако има друг начин да тренирам, трябва да го разбера веднага. Времето ми почти изтече.
   -Аз мога да тренирам с теб.
   Погледнах я очудено, все пак, нали Мика и Кени са единствените, който могат да правят заклинания тук.
   -Ти си заклинателка?
   -Нищо подобно, идиот. -озъби ми се тя и се изправи.
   Драсна някаква невидима фигура във въздуха и в ръката й се появи ярко розовата коса, която видях още когато пристигнах в ордена.
   -Не знам дали знаеш, но оръжията си имат имена, които издават част от качествата им. Моето се казва Юме (Yume). Което значи мечта. Ако искаш нещо достатъчно силно, мога и да ти помогна, но няма да е лесно.
   Това не ме впечатли, свикнал съм да не ми е лесно. Веднъж, когато бях малък се опитах да сглобя количка, която се управлява с гласови команди. Щом я свързах към системата, за да тръгне тока на целия комплекс спря. Трябваше да стоя заключен два дни в мазето, че да се успокоят съседите.
   -А ти едвали ще ми кажеш каква е целта на изпита? -попитах уклончливо.
-Трябва да придадеш форма на аурата си и което оръжие ти откликне, ако откликне, е твое. -отвърна ми отнесено тя.
   -Форма? Нещо по конкретно?
   Тя издиша раздразнено и завъртя очи. Косата й се полюшна от промяната на стойката й и проблясна на сутрешната светлина.
   -Трябва да се съсредоточиш върху желанията си. Другото ще се случи само. Сега си намисли желанието и докосни острието.
   Тя вдигна косата към мен, а аз се замислих и се подготвих да я докосна. Желание? Желанието ми е да се науча да контролирам аурата си, за да не пострада никой на мисията. Да не разочаровам Мика. Ето, че желанията ми се свеждат до него. Все пак докоснах леко върха. Не почувствах нищо различно.
   -Сигурна ли си, че стана? -погледнах я косо.
   Тя вдигна рамене и завъртя острието за да го огледа.
   -Сега ще разберем. Десничар ли си?
   -Ъм... Да.
   -Навий си ръкава на дясната ръка.
   Направих каквото ми каза и подадох ръка напред.
   -Бъдещето ли ще ми предскажеш, или—
   -Нещо подобно.
   Наруми безмилостно прокара острието на косата през китката ми. Извиках и паднах назад в опит да се отдръпна. До нас дотърча Рин, незнайно кога влязъл в залата.
   -Знаех си, че ще се сбиете. Браво, Наруми! Подобри рекорда си на 2 седмици!  -наведе се към мен и ми се усмихна зловещо. -Сби се с предния новак едва два часа след пристигането му.
   Сведох поглед към прорязаната ми ръка, готов да се сблъскам с ужасна смесица от кръв и плът, но това не се случи. Кръв имаше, или поне мисля, че е кръв, цветът и бе ярко розов.
   -Що за еднорогска шега е това?! -попитах леко стреснато.
   Наруми и Рин ми се засмяха, без да прикриват колко им е забавно объркването ми. Наруми ме хвана за здравата ръка и ме издърпа да се изправя. Извратеното розово не спираше да блика от раната, което доста ме стряскаше.
   -Това все още ли е кръвта ми?
   -Да, ще изглежда така за кратко. Ще ти помогне. А сега се опитай да придадеш форма на аурата си и не забравяй, че ключа за това е жаланието ти.
   Погледнах към раната и се съсредоточих в гнусното розово. Превъртях отново кадъра на желанието си. Гнусната розова течност, която вече се стичаше и по пода, заискря зловещо. Искриците се вдигнаха във въздуха, като им позволих да изтеглят нужното количество аура и започнаха да образуват някакво букви. Гледах с недоумение, когато осъзнах, че не познавам нито една от тези букви. Изречението висеше стегнато, сякаш знаеше, че ме затруднява и дразни адски много. В нито един от познатите ми езици няма такава азбука, имаше прекалено много заврънтулки. Но явно само аз не го познах, тъй като Наруми и Рин вече разсъждаваха по значението му.
-Огън и лед? Какво трябва да значи това? -попита Рин.
-Не си тормози главата с такива въпроси и остави умите да разсъждават. -отвърна му със сърказам Наруми.
-Недейте— започнах, но бях грубо прекъснат от нежния смях на Мика, примесен с този на Лей.
-Дано да не говориш за себе си, защото ти би трябвало да помниш колко трудно се чисти вълшебната кръв от пода. -каза Мика, докато сочеше розовата помия на пода.
-Уф, Мика! -изпищя Наруми, чакайки го да се приближи.
Посочи с лъскавия си маникюр гърбите му и започан ядно:
-Не стига, че поемам тренировките на Ед, което е твоя отговорност като водач, а и се оплакваш?!
-Една тренировка не е голяма работа.. -измънка той, въпреки че ми се струва, че не трябваше да го прави.
-Оооо, така ли? Тогава защо не отидете двамата с Ед в библиотеката? Тъкмо ще му помогнеш да се подготви за утре, пък и на Лей и трябва карта на града. -произнесе го по-скоро като заповед от колкото като предложение.
Мика се сепна и отстъпи назад. Лицето му се изчерви доста, което малко или много ме притесни.
-К-какво? Няма начин! -отказа той, но Наруми се ядоса още повече.
Хвана го през кръста, а мен за яката и ни замъкна навън. Остави ни сам сами в коридора.
-Няма да ви пусна, докато не видя картата. Успех, гълъбчета.