When angel loves /rewriting/

war

Скоро след въпроса ми, още преди да получа отговор се блъснах в нещо. Тупнах по задник, като предизвиках смеха на близнаците и полюшващият се тъмнокос човал на гърба на Донатела. Тя се обърна и ме погледна ядно.
-Какво ще кажеш да гледаш къде ходиш, докато изобщо можеш?
Преглътнах тежко. Това определено си беше тежка заплаха и определено ме изплаши. Но естесвено не го показах. Изправих се и изтупах надменно униформата си.
-Ако си толкова тежкотоварна, че да спираш така внезапно, поне давай мигач.
Момичето свъси вежди. Можех да усетя как Маки и Елияд седят неподвижни зад мен. Никой не потрепваше, докато най-прекрасният звук, който бях чувал не раздра тишината. Смехът на Мика.
-Много ти е забавно нещо? -изсъска червенокоската.
Повървяхме още малко, което ми даде малко време да обмисля тоновете нова информация, която ми се изсипа на главата днес. В главата ми се завъртя само едни, до някъде малоумен въпрос, но все пак си беше въпрос, нали така?
-Хей, Маки. Донатела същите способности като Елияд ли има?
-И тя е даемат, но не може да чете мисли. -каза самодоволно тя и разроши косата на брат си. -Все пак никой не може да се мери с моето братче.
Усмихнах се и въздъхнах. Дали някога ще имам нещо подобно на това което те имат? Някой, който да стане незаменима част от живота ми... Неусетно хвърлих поглед към Мика. Разтърсих ядно глава, тази мисъл трябва да излезе от главата ми възможно най-бързо. Спряхме до нещо, подобно на маса. Всъщност си беше точно маса, само дето през нея преминаваха разни светлинки, смътно приличащи на електрически импулси. Имаше само два стола, сложени един срещу друг, а отстрани имаше наредени още няколко по-ниски стола. Явно за нещо като импровизирана публика. Мика и Донатела се настаниха на двата стола един срещу друг и затвориха очи. Очаквах нещо да се случи, но след като поседяхме така околу 5-6 минути взе да става малко досадно. Наклоних се леко към Елияд:
-Ъм... Тази тренировка на щитовете— Кога ще започне?
-Започнала е. -отговори Маки от другата ми страна.
-Виж. -Елияд ми посочи Донатела.
Първо не видях нищо необичайно, но после забелязах дребните капчици пот, който избиваха по лицето й, а също така и лекото треперене на десният й клепач. Обърнах погледа си към Мика и той проявяваше малки признаци за някакво действие, но нищо особенно.
-А сега ще ми разкажете ли?
Близнаците си кимнаха един на друг и се спогледаха, сякаш на ум се разбраха кой да започне историята.
-Както разбра, войната е започнала едва преди 16 години. Преди започването й, нефилимите не са били избивани, даже са били много желани, макар и невероятно голяма рядкост. Всяка от страните ги търсела за военно надмощие, макар това да било фатално за самите нефилими. Изпращали ги на мисий, който в повечето случай се оказвали гибелни. Ангелите и Демоните живеели в крехък мир, но не било и тайна, че не си вярвали особенно. След като свръх силната нефилимска раса била избита напълно, връзките между двата свята се обтегнали още повече. Две години преди започването на войната се родил нефилим, и не какъв да е. Син на благородници. Демоните се заинатили, все пак те си нямали, трябвало да предприемат нещо, но понеже детето е било от знатен род, решили че не им е в категорията. Нещата вървяли добре, поне следващите две години. Когато при ангелите се родил още един нефилим. Тогава търпението на демоните се изчерпало. Започнали да подготвят свой армий от шпиони и ги изпращали да разознават в нашия свят. Раят, където живеем ние се нарича Елисея, а долната земя, Асфодел. Кралят на Асфодел, решил, че децата са заплаха, за това трябва да бъдат намерени и поробени. Те предприели военни действия и нападнали Елисея. Претърсвали и изграряли село след село в търсене на нефилимите. Повечето ангели изобщо не знаели къде са децата, а тези, които знаели предпочели да умрът от колкото да се предадът. Ако намерят децата, нещата щели да загрубеят. Нашият крал всячески се опитвал да ги отблъсне, но въпреки това те успели да вземат едното дете. То не било с благородна кръв, не е било толкова подсигурено, за това са упели да го отвлекът. След отвличането, започна истинска война, само заради едно дете, можеш ли да си представиш? Шест години по-късно беше изпратен малък, но елитен екип на спасителна мисия, Лей беше част от него. Успяха да спасят детето и да го върнат тук в ордена на обучение, докато другото беше изпратено при хората, за да не бъде намерено.
   Тя замълча, а брат й я гледаше на криво. Аз местех поглед от единия на другия, мисля, че спореха само с поглед. Беше си доста плашещо, взираха се един в друг, но накрая Елияд каза твърдо:
-Поне му кажи цялата истина.
Маки не каза нищо известно време, после хвърли поглед назад към Донатела и Мика, които все още бяха в някакъв транс и после се обърна към мен.
-Няма начин! Знаеш ли какво ще стане ако някой разбере, че съм казала?!  -последва нервна въздишка.
Брат й я стрелна ядосано, но и някак с разбиране. Какво толкова крият, че се страхуват така?! Чакай, Маки каза, че Лей е била част от екипа, нали? Мога да попитам нея. Или да понахалствам малко повече? Има чувството, че генерала прикрива нещо, което засяга всички ни.