Guilty without Fault (bxb)

2

След дългата, така позната, реч на директора излязох от кабинета му с ново предопреждение. От всички тези незаслужени обвинения имам репутация на проблемен ученик.

Върнах се в класната стая. Седнах на обичайното си място. Извадих слушалките и телефона си. Музиката е единствения начин да избягам за малко от заобикалящия ме свят.

Сложих качулката си, облегнах се на стола и погледнах през прозореца. Завиждам на хората, които виждат света от добрата страна. Тази добра страна отдавна изчезна за мен... Изчезна заедно с нея...

Остатъка от деня ми не беше нещо особено.

Обикновенно минавам по по-краткия път, но днес ми беше скучно, затова реших да мина през възможно най-дългият.

Вървях и слушах музика загледан в земята. Имам навика да се унасям в ритъма на музиката и така затварям очи, а както всеки нормален - спъвам се когато не виждам къде ходя.

Продължавах да вървя, но нещо привлече погледа ми. Отстрани на изоставената пътека, по която вървях, имаше една изоставена сграда.

Падам си по такива места, затова реших да я разгледам. Първо я обиколих, за да съм сигурен, че няма никого. Щом се уверих - влязох. Приличаше на жилищен блок, но, както вече се усетихте, вече е развалина.

И все пак беше приятно. Счупени прозорци, мухлясали стени и разхвърляни мебели... Не ми трябва повече. Реших да отида на покрива. Не беше чак толкова трудно.

От там можех да видя ясното синьо небе и птиците прелитащи отвреме навреме. Тук наистина е красиво.

Една сълза се стече от окото ми при старите спомени. Спомените пълни с нея.

Тя беше моята красота. Тя беше моето щастие. Тя беше моят свят. А сега... Вече я няма... Вече нямам нищо...

__________________________

Дано ти хареса и~

Дøвũждąнë~