°• 6 месеца по-късно •°
-Алиса, ела тук! - чух гласа на Дани, а след това и звука как нещо пада.
-Хвани ме, ако можеш! - чух детски глас, след това и звучен смях.
-Алиса, спри да бягаш! - Дани звучеше ядосан.
-Мамо, мамо помощ! - малкото момиченце дотича до мен, а аз я вдигнах и настаних в скута ми.
-Алиса! - Дани се показа на вратата на стаята задъхан и в едната му ръка държеше четка за коса, а в другата ножица.
-Мамо, тати иска да ми одреже косата! - момиченцето изписка и се сгуши в мен.
-Няма да ти режа косата, само връхчетата. - оправда се Дани.
-Миличка, той само ще ти отреже връхчетата, за да може косата ти да изглежда по-добре и да порасне по-бързо. - обясних на момиченцето в скута ми.
Тя се замисли за малко, след това се усмихна и скочи на земята. Хвана ръката на Дани и го огледна с усмивка.
-Добре тогава, но само връхчетата! - каза тя сладко.
Ако се питате какво става ще ви обясня. Преди пет месеца се преместих при Дани и заживяхме заедно. След известно време решихме, че искаме да оголемим семейството си, за това решихме да си осиновим детенце.
И така, Алиса живее при нас от вече четири месеца. Малкото момиченце с дълга къдрава русолява косичка, медено гласче и сини очички. Тя е може би най-хубавото нещо в живота ми.
Не очаквах, че някога ще ме нарекат "мамо", но започвам да свиквам с това. Някак си е сладко да чувам тази думичка от нейната уста. Щастлив съм, че мога да дам обичта си на някого по този начин.
А колкото до връзката ни с Дàниел, тя закрепна. Той ходи на работа в една компания, на скоро го повишиха, а колкото до мен. Работя в един магазин за изкуство, заедно с това и продавам картини.
Стараем се Алиса да израстне в добра и дружелюбна среда. Стараем се нищо да не ѝ липсва.
Радвам се как се стекоха нещата. Живота ми се нареди, този на брат ми също.
Колкото до него, Рей и Кай са си все така заедно. Те останаха да живеят в къщата на покойнште ни родители. Когато се видим им подхвърлям идеята да си осиновят детенце, но те са все така твърдоглави. Все някога ще се предадат и ще пожелаят да вкусят и от сладката децка обич.
Та, това е краят на нашата история. От тук нататък започва историята на Алиса.
Благодаря, че останахте с мен до края!
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.